— Опитваме се да намерим начин да се измъкнем от нашите неприятности, Джеймс. Оставих съобщението за теб с надеждата, че още не си тръгнал.
— Отбих се пътьом просто да проверя дали нямам лично поща — каза Стивънс с огорчение. — Инак щях да съм на плажа в Маями, превръщайки слънчевата светлина във витамин Д.
— Знам това, — каза Глисън. — и съжалявам. Ти заслужаваш този отпуск, Джими. Но ситуацията вместо да се подобри се влоши. Някакви идеи?
— Какво смята доктор Рамбо?
Рамбо вдигна поглед за момент.
— Рецепторите на деКалб не могат да се повредят! — заяви той.
— Но те се повреждат.
— Това е невъзможно! Вие сте ги използвали неправилно! — Той отново се върна към невеселите си размисли.
Стивънс се обърна пак към Глисън и разтвори ръце.
— Доколкото знам, д-р Рамбо е прав, но ако грешката е в инженерния отдел, не виждам каква може да бъде тя. Можете да получите оставката ми.
— Нямам нужда от оставката ти, — меко каза Глисън. — Това, което искам, са резултати. Ние имаме отговорност пред обществото.
— И пред акционерите, — вмъкна Харкнес.
— Този проблем се решава от само себе си, ако решим първия, — забеляза Глисън. — Какво ще кажеш Джими? Някакви предложения?
Стивънс захапа устната си.
— Само едно, — рече той, — и то е такова, че не бих искал да го правя. След това ще си потърся работа по обявите във вестниците.
— Така ли? И какво е то?
— Трябва да се посъветваме с Уолдо.
Рамбо изведнъж се отърси от апатията си.
— Какво? Този шарлатанин? Проблемът е научен.
Харкнес каза:
— Наистина, д-р Стивънс …
Глисън вдигна ръка.
— Предложението на д-р Стивънс е логично. Но се боя, че е малко късно, Джими. Говорих с него миналата седмица.
Харкнес изглеждаше изненадан. На Стивънс му стана досадно.
— Без да ми се обадиш?
— Извинявай, Джими. Просто исках да пробвам. Но няма смисъл. Условията му по отношение на нас се свеждат до конфискация.
— Още ли е кисел заради патентите на Хатауей?
— Неприязънта му е непроменена.
— Трябваше да ме оставите аз да се оправя с тази работа, — вмъкна Харкнес. — Той не може да направи това — засегнати са обществени интереси. Ако трябва, ще го принудим да го направи, а таксата ще определи съдът.
— Така си и мислех, — сухо каза Глисън. — Смяташ ли, че една кокошка ще снесе яйце по съдебно разпореждане?
Харкнес възнегодува, но премълча.
Стивънс продължи:
— Аз не бих предложил да се обърнем към Уолдо, ако нямах идея как да подходим към него. Познавам един негов приятел …
— Приятел на Уолдо? Не знаех, че има такива.
— Този човек му е нещо като чичо — първият му лекар. С негова помощ бих могъл да се разбера с Уолдо с добро.
Д-р Рамбо стана.
— Това е непоносимо, — обяви той. — Трябва да ви помоля да ме извините.
Той не изчака отговора, а тръгна веднага, като вратата едва успя да се отвори пред него.
Глисън проследи напускането му с разтревожен поглед.
— Защо го взема толкова навътре, Джими? Човек би помислил, че мрази Уолдо на лична основа.
— Вероятно това е така. Но има и още нещо: в момента цялата му вселена се разпада. През последните двадесет години, откакто реформулираната от Прайър обща теория на полето ликвидира Принципа на неопределеността на Хайзенберг, физиката се смята за точна наука. За мен и теб всички тези несполуки във връзка с енергийните и трансмисионните прекъсвания са ужасно досадни, но за д-р Рамбо това е атака върху вярата му. Най-добре го дръж под око.
— Защо?
— Защото като нищо ще мръдне окончателно. Разочарованието от собствената религия може да бъде много сериозно за един човек.
— Хм. А как е при теб самия? Не ти ли идва малко множко?
— Не съвсем. Аз съм инженер — от гледна точка на Рамбо просто високо платен тенекеджия. Разлика в ориентацията. Не може да се каже, че съм особено объркан.
Аудио-комуникаторът на бюрото на Глисън оживя. „Викам главен инженер Стивънс! Викам главен инженер Стивънс!“ Глисън натисна копчето.
— Тук е. Продължавайте.
— Код на компанията, разшифровка. Съобщението е: „Закъсал съм на четири мили северно от Цинцинати. Да продължа ли за Небраска, или да ти донеса, ти знаеш какво, от бракмата?“ Край на съобщението. Подпис: Мак.
— Кажете му да се връща обратно, ако ще и пешком! — свирепо каза Стивънс.
— Много добре, сър, — устройството изключи.
— Твоят помощник? — запита Глисън.
— Да. Това е последната сламка, шефе. Да изчакам ли и да опитам да анализирам и този случай, или да опитам да се видя с Уолдо?
— Опитай се да се видиш с Уолдо.