— Опитваш се да повлияеш на решението ми ли? — попита тя, останала без дъх.
— И успявам ли?
— Не.
Тя всъщност не лъжеше, не съвсем. В момента не бе в състояние да вземе каквото и да било решение.
Уорд задълбочи целувката и я притискаше плътно към себе си. Плъзна ръце по гърба и по хълбоците й. Марина простена тихо, когато той докосна гърдите й.
Уорд я облегна на едно дърво. Марина наистина имаше нужда да се облегне на нещо, защото не можеше да се държи на краката си. Цялото й тяло трепереше. Уорд бе събудил в нея чувства и усещания, които тя бе смятала за мъртви от години, а за други изобщо не бе подозирала.
Уорд провря коляно между бедрата й и по тялото й моментално се разляха нови чувствени вълни. Устните, гърдите, коремът й, всички части на тялото й крещяха безмълвно, изисквайки специалното му внимание. Опита се да се овладее, но разбра, че това е невъзможно.
Марина не се възпротиви, когато той я освободи от стегнатия корсет на роклята и покри гърдите й с горещи целувки. Не се противопостави, когато той плъзна ръка по гърба й, обхвана хълбоците й и я притисна към себе си.
Горещината, която се излъчваше от тялото му, премина в нейното, като изсмука цялата сила от нея по-бързо от жарещото августовско слънце. Трябваше да се държи за него, за да не се изплъзне от ръцете му. Но това само я накара да се притисне още по-плътно до него. Което, от своя страна, накара страстта му да пламне още по-силно.
Коляното му се притисна към вътрешната страна на бедрото й и леко го погали. Грубата кора на кипариса се заби болезнено в гърба й, но Марина не й обърна никакво внимание. Всъщност едва ли бе забелязала всичко това, тъй като то бе нищо в сравнение с насладата, която на мощни вълни заливаше цялото й тяло.
— Не би трябвало да правим това.
Тя разбираше, че не бива, но нямаше желание да спре. Никога не бе искала нещо по-силно.
За миг изпита страх, когато Уорд повдигна роклята й. Усещането за ръката му върху топлата плът от вътрешната страна на бедрото й я стресна и възбуди едновременно. Марина си пое дълбоко дъх, тялото й се напрегна и тя стисна силно коленете си едно до друго.
— Отпусни се — прошепна Уорд. — Знаеш, че никога не бих те наранил.
Тя не се страхуваше от него. Никога не се бе страхувала. Боеше се от себе си. Успя все пак да се успокои и да започне да диша нормално, но когато ръката му се плъзна между краката й, тялото й отново се вцепени.
— Не се страхувай. Марина, Отпусни се. Отвори се за мен — шепнеше Уорд в ухото й.
Езикът му продължаваше да си играе с малката мидичка на ухото й. Като че ли някой превъртя невидим ключ в нея. Цялата й скованост изчезна. Тя се отпусна, облягайки се на стъблото на дървото, и въздухът излезе със свистене от гърдите й.
Пръстите на Уорд проникнаха в меката й плът. Марина почувства как тялото й отново започва да гори, понесено на гребена на страстна вълна. Той проникна по-дълбоко, откри мъничката чувствителна пъпчица. Марина изстена приглушено, а по тялото й се разля горещина като от нажежено желязо и кръвта започна да пулсира диво във вените й. Уорд продължаваше да гали ухото й с език, с топлия си дъх, със зъбите си. Марина се почувства обгърната, защитена — напълно завладяна. Притисна се силно към него. Само така можеше да се удържи да не се свлече на земята.
Уорд започна да я гали леко и с безкрайна нежност. Марина почувства как в нея започна да се натрупва огромно напрежение, което не приличаше на никое друго, което бе чувствала някога. То се зараждаше някъде дълбоко в нея и се разпространяваше по цялото й тяло, като не оставяше нито една част незасегната и недокосната от него.
Дори когато напрежението продължи да расте, мускулите й се отпуснаха, а вълшебните пръсти на Уорд по-лесно проникваха в нея. Не го бе направила, защото искаше да му помогне. Просто не би могла да се удържи.
За кратко време напрежението в тялото й нарасна до неподозирано ниво. Ръцете и краката й се разтрепериха. Започна да се извива в ръцете му, като се стараеше да отдалечи ухото си от настоятелната му атака, а кората на кедъра се заби още по-дълбоко в нежната й кожа.
— Какво правиш? — с усилие попита тя.
Никога не бе предполагала, че може да се чувства по този начин. Тя повече не бе способна да го контролира. Изпита страх от това, че е толкова безпомощна, и опиянение от внезапното чувство на свобода.
— Надявам се, че ти доставям удоволствие — прошепна Уорд, а устните му бяха почти до нейните.
— Ти ме измъчваш — отвърна също толкова тихо Марина.
— Отпусни се — прошепна отново той. — Предай се на удоволствието и го остави то да те понесе по течението.
Марина не бе сигурна дали изобщо би могла да направи нещо друго. Тялото й потръпваше конвулсивно след всяка вълна на удоволствие, която преминаваше през нея. Опита се да се хване здраво за Уорд, но мускулите й сякаш се бяха превърнали във восък. Отпусна ръце и се облегна тежко на стъблото на дървото. Едва можеше да си поеме дъх. Искаше да го накара да спре, но едновременно с това й се искаше да не спира. Повече от всичко искаше да освободи от сладката агония, която бе обхванала цялото й тяло.