— Чух мистър Максуел да казва, че Бък и Зийк отиват на лов — продължи момчето. — Дрю обеща да дойде и да ме наблюдава, в случай че Уорд забрави да ми покаже нещо.
Марина се почувства като хваната в капан. Ако сега го накараше да остане в къщата, момчето щеше да негодува и да се обиди. Напоследък й бе все по-трудно да го контролира. Не искаше да прекрачва границите и да му се налага прекалено много.
Може би не би било лошо Уорд да опознае сина си малко повече. Може би, ако започне да харесва Танър, щеше по-лесно да и даде развод, така че момчето да заживее нормален живот.
Това можеше да се окаже добро и за Танър. Ако можеше да придобие още умения, тогава нямаше да чувства такава нужда от измисления си баща. Каза си, че момчето няма да е с Уорд достатъчно дълго време, за да се привърже силно към него.
— Добре, но ще се упражняваш само до обяд.
При тези думи Танър подскочи радостно, хвърли се към майка си и силно я прегърна.
— Ще внимавам момчето да не се нарани — обади се Уорд.
— Във всеки случай, нямам намерение да го уча да улавя нещо по-голямо от няколкомесечно теле.
— Наистина ли ще мога да го направя? — изражението на Танър бе такова, като че ли му бяха предложили най-хубавия подарък на света.
Уорд се усмихна и намигна на Марина.
— Да, ако успееш да хвърлиш ласото поне близо го главата на телето — обади се Дрю, която точно в този момент се приближи към тях.
Танър веднага се обърна към нея.
— Обзалагам се, че ще мога да хвърлям не по-зле от теб, когато Уорд ме научи.
— Уорд наистина е добър с ласото — призна Дрю, като се перчеше точно както правеха момчетата — Хайде, ела с мен. Ще ти помогна да си избереш ласо. Това, което носиш, не става за нищо.
— Напротив, става — възрази Танър, като последва Дрю. — Чичо Бъд ми го даде.
— Само се перчиш, а резултат никакъв — отвърна презрително тя.
— Сигурен ли си, че тя наистина е момиче? — попита Марина, като проследи с поглед двамата, които се бяха отправили към обора, като не преставаха да се заяждат.
Уорд се разсмя.
— Ако желанията имаха някакво значение или имаха свойството да се сбъдват, тя би била Чет, Ястреба и Джейк, събрани в едно.
Марина не отговори. Обърна му гръб с намерението да се прибере в къщата, но след това промени решението си.
— Ще останем тук само докато се съгласиш да ми дадеш развод — каза тя, като премина направо на въпроса. — Не искам ти да му липсваш, след като си тръгнем.
— Говорим само за няколко дни — каза Уорд — Това не е достатъчно, за да се случи каквото и да било.
— Не познаваш сина си.
— Защо продължаваш да го наричаш мой син?
— Защото е твой син.
— Ще му кажеш ли?
— И какъв е смисълът? Ти не искаш да му бъдеш баща.
— А какво ще стане, ако ти кажа, че искам?
Марина не бе в състояние да понесе повече изненади за една сутрин. Вдигна поглед и внимателно се вгледа в лицето му. Не откри обаче нищо, което би я накарало да си мисли, че той лъже или се опитва да я измами.
Привличането между тях, което винаги бе близо до повърхността, сега избухна с пълна сила. Марина си мислеше за това, че е жена на Уорд, мислеше си за нощта, когато се бяха любили. Тази тяхна единствена нощ бе останала като ярък спомен в паметта й — скъпоценен миг от живота й и болезнена агония. Никога не би могла да забрави какво означаваше да се намира в прегръдките му и да се чувства сигурна, защитена, обичана.
Но това чувство изчезна толкова бързо, колкото се бе появило. Изглеждаше наистина жестоко спомените й да я връщат към миналото, към мечти, които никога нямаше да бъдат осъществени.
— И защо би поискал?
— Ти сама каза, че момчето има нужда от баща. Каза също, че аз съм баща му Какво по-логично от това?
— Само че си закъснял, Уорд. Аз имам твърдото намерение да се върна в Сан Антонио, а ти оставаш тук. Танър не може да живее на две места.
— Но ако ти дам развод, той така или иначе ще научи за мен.
— Но няма да си при него и той няма да се налага да се изправи очи в очи с теб.
— Можем да му кажем сега.
— Не.
— Защо?
— Защото, ако го направим, той ще ни намрази и двамата.
— Не мога ли с нещо да помогна? — попита Марина. Кухнята ухаеше на печено говеждо.
— Картофите са обелени, зеленчуците са нарязани, но можеш да направиш соса, докато аз приготвя тестото за питките.
— Не разбирам как така успяваш да храниш толкова много хора.
— Момчетата много ми помагат — отвърна Изабел.
— Но ти се справяш толкова лесно. — Марина отвори един шкаф и започна да се оглежда за тигана. — Аз едва успявам да приготвя храната за един човек.
— С дванайсет е по-лесно, но не знам дали ще ми повярваш.