Точно в този момент Уорд пристигна. Бързо скочи от коня, сграбчи Танър и го отмести настрани. Накрая и двамата се озоваха на земята.
— Не чу ли какво казах!
— Точно се готвех да видя какво не е наред — отвърна момчето. То изглеждаше изненадано и малко уплашено. — Чух да плаче бебе.
— Какво се е случило? — попита Дрю.
— Мисля, че хората във фургона са болни — предупреди Уорд. — Всъщност мисля, че всички са мъртви, освен бебето.
Децата неволно се отдръпнаха назад.
— Но каква е причината? — осведоми се Дрю.
— Все още не знам.
— Ти няма ли да се разболееш?
— Винаги има такава опасност — отвърна Уорд. — Но за децата е по-лошо.
Като внимаваше да не докосва нищо, Уорд хвърли поглед във фургона. Жената бе мъртва. Това се виждаше от пръв поглед До жената лежаха две деца — момче и момиче. Децата бяха на около три и пет години и двете бяха мъртви. От съпруга нямаше и следа. Но жената едва ли бе дошла тук сама. Уорд отстъпи назад, отдалечавайки се от фургона.
— Мъжът не е тук. Разпръснете се и го потърсете. Вероятно се е отправил обратно към града. Когато го намерите, върнете се и ми кажете. Не се приближавайте до него.
— От какво са умрели? — попита Дрю.
— Холера. Трябва да погребем тези хора и да изгорим всичко във фургона.
— Ами бебето? — обади се Танър. — И него ли ще изгорим?
Другите деца се закискаха.
— Не, но то също е болно. Мисля, че нещастното малко същество няма да живее дълго. Сега тръгвайте всички.
Уорд разбра, че на плещите му се стоварва огромна тежест. Беше същото като във войната. Нуждата от помощ бе толкова голяма, а той не можеше да направи нищо.
Но дори и да можеше, за това семейство бе прекалено късно. Дори му мина мисълта, че е по-добре бебето да умре, преди да се върнат децата. Ако не станеше така, трябваше да направи всичко възможно, за да го спаси. Това не само щеше да застраши неговия собствен живот, но и живота на всички онези, които бяха около него. В това число и Танър.
Не се наложи Уорд да чака дълго завръщането на децата.
— Мъртъв е — съобщи Уил.
— Заведете ме при него — Уорд веднага се метна на коня си.
— Очевидно е искал да отиде в Сайпрес Бенд — каза Пит, когато наближиха мястото, където бе паднал и умрял мъжът. — Не е успял да измине и половин миля.
— Изглежда ужасно — промълви Танър.
Това бе самата истина. Смъртта на този човек е била много мъчителна.
— Всички вие веднага се връщате в ранчото — нареди Уорд. — Кажете на Джейк какво сме открили. Кажете му да донесе лопати и газ, за да запалим фургона.
Дрю веднага препусна обратно.
— Аз искам да остана с теб — каза Уил.
— Тук няма какво да се прави. Обзалагам се, че ще успееш да стигнеш Дрю, преди да сте пристигнали в ранчото. Сам знаеш, че тя се мисли за по-добър ездач от теб.
— Мога да я настигна — отвърна Пит, обърна се и препусна след Дрю. Уил го последва.
— Ти имаш най-бързия кон — обърна се Уорд към Танър. — Трябва да изпревариш всичките, или те никога няма да спрат да го натякват.
Танър се поколеба само за миг но след това пришпори коня след другите, на карта бе заложена честта му на ездач.
Уорд яхна своя кон и се отправи обратно към фургона. Трябваше да види какво може да направи за бебето. Не смяташе, че грижите му щяха да помогнат, но трябваше да опита.
Марина настоя да тръгне с Джейк и Бък. Изабел също настояваше да тръгне, което не би направила, ако Дрю не бе споменала да бебето. Уорд бе казал, че то скоро ще умре, но тя не можеше да стои настрани, ако съществуваше дори най-малкият шанс детето да оживее.
Марина бе доволна, че Джейк бе наредил на децата да останат вкъщи. Съмняваше се, че те наистина си даваха сметка колко ужасна и опасна бе тази болест.
Забеляза фургона в момента, когато заобиколиха стръмния хълм, но Уорд не се виждаше никъде.
Джейк надникна във вътрешността на фургона.
— Ще ги погребем всичките в един гроб. Можеш да започнеш да копаеш — обърна се той към Бък. — Аз ще разпрегна мулетата.
— Къде е Уорд? — попита момчето.
— Къде е бебето? — попита Марина.
— Може би е с бащата — отвърна Джейк.
Но когато стигнаха мястото, където бе умрял бащата, видяха, че Уорд не бе там.
— Трябва да отведа мулетата до реката, за да се напият с вода — каза Джейк. — След това ще потърсим Уорд.
Но не стана нужда да го търсят. Намериха го при реката. Бе свалил дрехите на бебето, което се оказа момиче, и го къпеше. Използваше манерката си, за да налива вода в гърлото на детето. Между опитите да го накара да пие, Уорд потапяше бебето в хладната вода, за да свали температурата, която го изгаряше.