Откакто Уорд й бе дал бебето, то бе лежало, без да се помръдне. От време на време Марина с големи усилия успяваше да влее малко вода в устата му, но младата жена не знаеше дали детето бе погълнало достатъчно.
Марина въздъхна от облекчение, когато накрая Уорд отметна платнището и влезе. Забеляза тревогата в очите му. Той вдигна фенера и внимателно прегледа детето.
— Малката успя ли да поеме още вода? — попита той.
— Не много.
— Напишквала ли се е?
— Не. Това означава ли, че състоянието й се подобрява?
— Надявам се. Ти по-добре си легни. Аз ще се погрижа за нея.
— Вече уредих всичко така, че да мога да остана с нея, докато се оправи.
Уорд я погледна дълго и внимателно, но за Марина бе невъзможно да прочете нещо по израза на лицето му.
— Тя не е твоя отговорност — каза той.
— Нито пък твоя.
— Напротив. Аз съм лекар; не мога да пренебрегна този факт, нито задължението си към това дете.
— Това ли правеше? Пренебрегваше факта, че си лекар?
— Не бе необходимо да питаш. Сама знаеш.
— Защо?
— Защото не мога да приема, че съм толкова безпомощен — избухна Уорд. — Мога да хвана и укротя и най-опърничавото животно в Тексас, мога да яздя, да стрелям, да се бия, да ругая и да пия, но не мога да спася дори едно бебе от тази ужасна болест!
— Може би ще можеш.
— Аз практически действам със завързани очи.
— Ние всички правим това, по един или друг начин.
— Аз не съм Танър, Марина. Не се опитвай да ме успокояваш с детски приказки.
— Това в никакъв случай не са детски приказки, а самата истина. Понякога си мисля, че колкото е по-важен един въпрос, толкова по-слепи сме, когато искаме да го разрешим.
— Лягай си, Марина. Аз ще остана с бебето.
— Не. Ако искаш, по някое време през нощта ела да ни видиш как сме, но грижата за бебето е моя работа. Сега иди почивай или ще пратя Дрю след теб.
Уорд още веднъж прегледа детето.
— Кога ще знаем дали ще се оправи?
— Не знам. Понякога, за да се развие болестта, са нужни само няколко часа. Друг път — цяла седмица.
— Тогава ще чакаме.
На следващата сутрин състоянието на бебето не се бе променило. Хлътналите му очички и бузки, и посинелите устни му придаваха зловещ, мъртвешки вид. Сухият език и набръчканата кожа по ръчичките, личицето и крачетата, бяха още едно доказателство колко обезводнено бе телцето. Уорд предположи, че детето бе изпаднало в шок.
Сега вече никой нищо не можеше да направи. Трябваше само да чакат.
Но той не можеше да стои просто на едно място и да чака всеки момент детето да умре. Марина правеше всичко, което при тези обстоятелства можеше да бъде направено.
— Добре съм — бе го уверила тя. — Задрямвам от време на време. Няма смисъл и двамата да оставаме тук. Изабел ми каза, че не могат да завършат дамгосването без теб.
След като се увери, че Марина разполага с всичко, от което може да има нужда Уорд се изкъпа грижливо, отиде в къщата, изяде мълчаливо закуската си, след това се отправи към обора.
— Къде отиваш? — попита Танър и изтича да го догони.
— Да оседлая коня си. Имаме да дамгосваме още животни.
— Джейк каза, че днес той ще улавя животните с ласо, тъй като ти не можеш заради бебето.
Уорд не забави ход и Танър трябваше да подтичва, за да не изостава.
— Майка ти се грижи сега за бебето.
— Ще ме научиш ли да хвърлям ласо като теб?
Уорд не смяташе, че точно този ден ще има търпението да учи когото и да било. В него се бе натрупало огромно напрежение. Трябваше му дълга и изтощителна физическа работа, в противен случай щеше да избухне.
— Може би утре, ако свършим с дамгосването.
— Но аз искам да ме учиш сега.
— Сега Уорд няма време — обади се Уил, който вървеше след Танър. — Кой ще лови животните, ако Уорд трябва постоянно да оправя ласото ти, оплетено в краката на телетата.
— Но ласото ми не се оплита в краката на телетата.
— Напротив — намеси се Дрю, която междувременно се бе приближила заедно с Пит. — Ти си ужасен с ласото. Дори Пит е по-добър.
— Дяволски си права — потвърди Пит.
— Оставете го — намеси се Уорд. — Ако Танър имаше вашия опит, той несъмнено би бил по-добър от вас. А ти по-добре внимавай с ругатните, Пит. Ако те чуе, Изабел ще ти извие ухото.
— Първо ще трябва да ме хване.
— Аз ще те хвана — заяви Дрю.
— Ако Пит избяга от Изабел, Джейк ще го хване — отбеляза Уорд. — Но тогава лошо ти се пише, Пит.
— Но ти самият ругаеш! — оплака се момчето.
— Но аз съм голям и на мен ми е позволено да върша такива неща.