Уорд дотолкова бе потънал в мислите си, че не забеляза кога конят му бе спрял. Танър не се виждаше никъде. Уорд дръпна юздите, пришпори коня си и се впусна в галоп по пътеката.
Намери Танър още след първия завой. Момчето не бе слязло от седлото, просто бе спряло и бе вперило поглед пред себе си. На около стотина фута напред малкият каньон се разширяваше. До една група дървета спокойно стоеше огромен елен с бяла опашка и великолепни огромни рога. Самецът изобщо не изглеждаше обезпокоен от присъствието на момчето. Животното бе отправило поглед към дърветата и душеше въздуха. Уорд предположи, че наблизо сигурно има кошута.
Добре. Докато вниманието на елена бе насочено другаде, сигурно ще може да се приближи достатъчно, за да го улучи.
— Не се движи — обърна се той към Танър. — Дръж здраво юздите на коня, защото дрънкането на метала може да го изплаши.
Уорд се опита да овладее вълнението и възбудата си на ловец, докато изваждаше карабината и се прицелваше. Въпреки че ловуваха само за да си набавят храна, момчетата се съревноваваха кой ще донесе най-голямото животно. Никой в ранчото не бе виждал такъв елен. Почти можеше да чуе Дрю, която казва на момчетата, че не струват дори цената на шпорите, които носят, ако не донесат къщи елен поне с десет разклонения на рогата.
Уорд се прицели и дръпна спусъка. Еленът подскочи и е втурна към дърветата, но не направил и две крачки, тежко рухна на земята. Като нададе пронизителен тържествуващ вик, Танър заби пети в корема на коня и се втурна напред.
Уорд прибра карабината в калъфа и бързо последва сина си. Бе напълно възможно еленът да е още жив. Ранено животно с такава големина може да бъде много опасно, особено за малко и нищо неподозиращо момче. Но още преди да пришпори коня в галоп, Уорд усети, че животното се колебае, отметна глава и изцвили високо С ъгълчето на очите си Уорд забеляза нещо светлокафяво, което притича между дърветата и се насочи към долината. Не беше елен. Животното тичаше към мястото, където бе паднал еленът, а не бягаше от него. Дори преди да бе имал възможност да огледа по-добре, Уорд вече знаеше какво е.
Танър и един планински лъв се бяха отправили в една посока! Очевидно пумата бе дебнала същия елен и го смяташе за своя плячка. Явно искаше да стигне до нея първа.
Обаче Танър искаше да направи същото!
Уорд отново извади карабината си и заби пети в корема на коня. Миризмата на пумата бе изплашила коня. Животното искаше да избяга в противоположна посока към планинския масив. Уорд го принуди да върви напред, но и двете му ръце бяха заети — в едната държеше карабината, а с другата задържаше коня да не избяга. Което означаваше, че не може да стреля.
Ако скоро не прогонеше пумата, Танър щеше да се окаже между огромната котка и мъртвия елен.
Тъй като не можеше да се цели точно и едновременно с това да задържа коня, Уорд стреля във въздуха.
Нито пумата, нито Танър забавиха ход.
Уорд пришпори жребеца си. Можеше само да се надява, че конят на момчето ще види или ще надуши пумата, преди да стигнат до елена. Ако не успееше, хищникът най-вероятно щеше да нападне. Това животно с лекота можеше да счупи врата на кон. Едно шестгодишно момче не би представлявало никаква пречка за него.
Уорд усети мига, в който конят на Танър подуши планинския лъв. Цвилейки от страх, животното отскочи встрани, след което се обърна, за да посрещне врага.
Неподготвен за внезапните резки движения на коня, Танър изпусна юздите и загуби равновесие. В следващия миг изхвърча от седлото и се изтъркаля на земята, на няколко сантиметра от поваления елен.
В сянката на дърветата огромната котка нададе яростен рев и се впусна в атака.
Стиснал здраво пушката. Уорд скочи от седлото. След това моментално зае положение с едно коляно на земята, опря карабината на рамото си, като отчаяно се надяваше да улучи.
Първият куршум пропусна целта. Уорд имаше време само за още един изстрел. Когато натисна отново спусъка, животното се готвеше за скок, което означаваше, че то ще се приземи направо върху плячката.
Вместо това пумата падна върху Танър.
Уорд се изправи и затича с всички сили към сплетените тела на момчето, елена и пумата.
Конят на Танър, като продължаваше да цвили от страх, се обърна и препусна към долината.
Хиляди мисли с мълниеносна бързина преминаха през ума на Уорд за няколкото секунди, които му бяха необходими да стигне до момчето. Единственото, което съзнаваше обаче, бе вледеняващият страх, че хищникът ще се изправи отново и ще нападне момчето.
В първия момент това, което видя, като че ли потвърди най-лошите му страхове. Танър лежеше неподвижен на земята, целият в кръв, с разкъсана от ноктите на звяра риза. От рамото до лакътя се простираше грозна рана. Пумата лежеше неподвижна, а отворените й челюсти бяха само на сантиметри от гърлото на момчето.