Уил само прокарваше пръсти по рогата на елена и издаваше нечленоразделни звуци.
— Щяхме да хванем нещо по-голямо, ако бяхме останали по-дълго — каза Дрю, като се опита да защити себе си и отсъстващия Нощен ястреб. — Но той търсеше планински лъв. Намерихме останки от убито животно.
— Ние открихме лъва — добави Танър. — Уорд го уби.
Те всички се втренчиха в Уорд, с широко отворени от изумление очи, като в миг забравиха за елена.
— Къде? — попита Пит.
— Колко беше голям? — поиска да знае Уил.
— Не ти вярвам — добави спокойно Дрю.
— Видяхме го в един от онези многобройни каньони в началото на долината — обясни Уорд.
— Беше огромен — каза Танър, като в миг забрави за намерението си да бъде хладнокръвен и спокоен. — Зъбите му бяха толкова големи.
Танър преувеличи само с два инча.
— Хайде де! — подметна Дрю. — Изобщо не си се приближил толкова до него, за да видиш и зъбите му.
Пит и Уил изглеждаха също толкова скептични.
— Напротив — настоя възмутен Танър. — Той скочи върху мен и виж каква рана ми направи на ръката. Уорд я превърза.
За пръв път другите забелязаха превръзката, която покриваше лявата ръка на Танър от рамото до лакътя.
— Сигурно си паднал от коня — предположи Дрю.
— Да, сигурно си паднал от коня и си се приземил върху някой кактус — повтори като ехо Уил. Пит не направи никакъв коментар. Вниманието му бе изцяло привлечено от големия вързоп, който висеше от седлото на Уорд.
— Кажи им, Уорд — обърна се умолително към него Танър. — Кажи им, че онзи лъв скочи върху мен и ти го уби. Всички погледи се обърнаха към Уорд.
— Това той ли е? — попита Пит, посочвайки вързопа.
— Какво е това? — осведоми се и Уил.
— Планинският лъв.
— Защо не погледнете вътре?
— Не и аз.
— Ти си истински глупак, Уил — промърмори презрително Пит. — Та планинският лъв е мъртъв. Нищо не може да направи.
— Не обичам планински лъвове — отвърна Уил. — Дори и мъртвите.
Уил нямаше и десет години. Имаше си граници за смелостта му, дори и пред Дрю.
— Наистина ли там има лъв? — попита Дрю.
— Виж сама — каза Танър, добил увереност, след като видя, че вече му вярват.
Пит развърза края на вързопа. Но в момента, когато конете подушиха миризмата на хищника, станаха неспокойни и започнаха да цвилят.
— По-добре го завържи пак — посъветва го Уорд. — Можеш да го видиш, когато пристигнем в къщата.
— Уф! — Дрю направи гримаса на отвращение. — Защо си запазил кожата?
— Не можех да оставя такава красива кожа да бъде разкъсана на парчета от хищниците — отвърна Уорд. — Изабел би могла да я използва.
— Изабел никога няма да сложи в къщата си кожа от планински лъв — увери го Дрю.
— Защо не? — осведоми се Пит.
— Просто няма да го направи — отвърна Дрю, сигурна в интуицията си какво би приела една жена.
— Наистина ли пумата скочи върху Танър? — попита Уил, като се обърна към Уорд.
— Да — отвърна той.
— Захапа ли го?
— Не, но успя да направи дълбока драскотина на ръката му.
— Боли ли? — Дрю се обърна към Танър и го измери с преценяваш поглед.
— Боли, дори много — отвърна вместо него Уорд. — Но Танър е достатъчно смел, за да не го признае.
Момчето заслужаваше някаква награда за това, че преглъщаше толкова дълго сълзите си.
— Пумата се криеше сред дърветата. Изрева страшно и се нахвърли върху мен. Уорд я застреля, докато още беше във въздуха. Ако не беше го направил, пумата щеше да ме убие. — Танър нямаше търпение да им разкаже всичко.
— Ще отида да кажа на Джейк — заяви Пит, обърна коня си и го подкара в галоп.
— Аз също — извика Уил и препусна след Пит.
— Наистина ли пумата е скочила върху Танър? — попита Дрю.
Уорд виждаше, че тя изгаря от нетърпение да се присъедини към момчетата, за да се надпреварват кой пръв ще съобщи новината, но се мислеше за достатъчно голяма, за да се впуска в едно безсмислено състезание с Пит и Уил.
— Наистина ли си я застрелял още във въздуха?
— Да.
— Танър щеше да бъде мъртъв, ако не беше улучил.
— Танър щеше да бъде мъртъв, ако не беше улучил! — Марина използва същите думи, които бе казала и Дрю, но без нейното удивление и възхищение от умението му.
Нямаше нужда да му се припомня. Дори сега ужасът от това, което можеше да се случи, не бе напуснал съзнанието му. Нямаше как да знае, че сред онези дървета имаше планински лъв. Едва много по-късно бяха намерили двете убити животни, плячка на същия хищник.
Джейк и момчетата бяха отнесли елена, за да го одерат и да нарежат месото. След като Изабел категорично бе заявила, че няма никакво намерение да украсява къщата си с части от убити животни, Уорд мислеше, че момчетата щяха да вземат рогата и да ги окачат в бараката, където спяха.