Тези думи накараха Уорд да се опомни. Осъзна колко глупаво се бе държал. Искаше Танър, но го искаше заедно с майка му. Не бе сигурен дали това бе възможно, но имаше намерение да опита. Имаше нужда от време, за да реши как да постъпи Марина трябваше да се успокои и да спре да му се сърди. Точно сега не би повярвала на нищо, което би и казал.
— Къде искате да отидете? — попита той. Тя му хвърли подозрителен поглед.
— В Сайпрес Бенд. След като се съгласиш да ми дадеш развод, ще се върнем в Сан Антонио.
— На Танър това няма да се хареса.
— Може би не, но е по-добре, отколкото да го оставя да се привърже към теб, а след това така или иначе да се наложи да си тръгнем.
— Не е необходимо той да си тръгва.
— Уорд, не ме интересува колко си мислиш, че го искаш, че се нуждае от теб и какво може да научи в това ранчо. Няма да ти дам детето си. Мислиш, че ще ти е трудно да се разделиш с него, но ти го познаваш едва от седмица. Аз родих това дете, отгледах го, бдях над него, докато бе болен, тревожех се за него през всеки час от живота му и никога не бих съжалявала за това дори за миг.
— Не те моля да се отказваш от него.
— Знам. Ти ми предложи да живея с теб, въпреки че не ме обичаш.
— Не исках да кажа това. Но дори и да е така, щеше ли да е по-лошо от живота ти с Бъд?
— Да, хиляди пъти по-лошо. Не можеш ли да разбереш?
— Не.
— Ти дори не ме харесваш.
— Никога не съм казвал такова нещо. Обвинявах те, че лъжеш, но никога не съм казвал, че не те харесвам.
— Не ми казвай сега, когато си решил, че говоря истината, че внезапно си разбрал, че ме обичаш.
— Дълго време не бях в състояние да чувствам нищо друго, освен гняв. Сега това е минало, но все още не съм сигурен какво чувствам.
— Мога да ти обещая, че каквото и да чувстваш, то няма да се превърне в любов.
— Преди беше така. Защо да не може да стане отново?
— Това бе преди години. Всичко се случи прекалено бързо. Мисля, че чувството, което споделяхме тогава, не бе любов, а просто взаимно привличане.
— Беше много повече от това, Марина. — Уорд предположи, че убедеността, с която изрече тези думи, накара Мана да изостави агресивното си държание. На лицето й изписа колебание и несигурност. — Ако не бе така, ти не дошла тук, а аз нямаше да изпитвам такова нежелание ти дам развод.
— И защо не искаш да ми го дадеш?
— Все още не искам да си тръгваш. Може би никога. За кратко време се случиха твърде много неща, за да съм напълно сигурен в преценките и в чувствата си.
— Освен в Танър.
— Да, освен в Танър.
— Аз не изпитвам такива колебания, Уорд. Ще поговоря Джейк. Бих предпочела да тръгна утре рано сутринта.
ГЛАВА 17
Марина изпита истинско облекчение, когато се отдалечи от Уорд. Гневът й, че той иска да живее с нея само заради Танър, не бе доказателство срещу заявлението му, че това, което бяха изпитвали един към друг преди години, бе любов. Или намекът, че неговата любов не бе умряла.
През всичките тези години бе успокоявала болката си с убеждението, че и двамата бяха сбъркали, че бяха взели физическото привличане за любов. Беше приела по този начин и физическата си реакция спрямо Уорд, но чувствата, които сега я вълнуваха, я оставиха несигурна и разтреперана. Не можеше вече да се убеждава, че той греши. Бе узнал истината само преди няколко дни, бе успял да ориентира през лабиринта от лъжи, да потисне гнева и да разкрие истинските си чувства. Но тя не можеше да реагира така бързо. Беше глупаво нейна страна да смесва физическото привличане с нещо по-дълбоко. Като знаеше, че Уорд й вярва и обича Танър, тя бе станала непредпазлива и защитата й бе започнала да се пропуква. Беше шокирана, когато осъзна, че реагира на присъствието на този мъж както преди седем години.
Това ужасно я изплаши. Трябваше да намери Джейк и да уреди преместването им в Сайпрес Бенд. Не смееше да отлага това дори и миг повече.
Марина намери Танър в кухнята, сияещ, защото бе станал център на внимание.
— Защо не си могъл да видиш котката, след като тя е била толкова голяма? — попита Брет със скептичен тон. — Аз непременно щях да я забележа.
— Той вече ти каза, че животното се е било скрило сред дърветата — отвърна Дрю, готова да защити Танър, както по-рано бе готова да се усъмни в него. — Ти също нямаше да успееш да я видиш. Никога не би се отдалечил толкова много от ранчото.
След като пристигна в ранчото, на Марина не бе необходимо много време, за да разбере, че въпреки че Брет бе решен да докаже, че никой не трябва да се съмнява в неговата смелост или способности, той изобщо не харесва начина на живот в ранчото. Беше чула също и за богатите му роднини в Бостън.