Марина бе толкова объркана от чувствата си към Уорд и това, че той иска да задържи Танър при себе си, че напълно бе забравила за бебето.
— Не знам.
— Мислех си, че искаш да вземеш малката със себе си.
— Така е, исках. Все още искам.
— Аз също мога да я задържа.
— Не. Скоро ще имаш свое собствено бебе.
— По-добре поговори с Уорд. Той също доста се привърза към бебето.
Точно от това нямаше нужда — още едно нещо, за което да спорят с Уорд. Е, ще се опита да измисли нещо. Точно сега трябва да реши какво да прави с Танър.
Да му каже какво възнамерява да прави, се оказа по-лесно, отколкото си бе мислила. Помогна й много и фактът, че не му бе казала цялата истина.
— Но аз искам да остана тук — възпротиви се Танър веднага след като тя повдигна въпроса за тръгването.
— Тук не е нашият дом, Танър. Не можем да останем повече, отколкото биха го направили Дрю и Уорд, ако бяха дошли в „Грейвъл Пит“.
— Бъд нямаше да има нищо против.
— Не в това е въпросът. Ние сме само гости тук.
Лицето на Танър придоби същото упорито изражение, което бе видяла преди това на лицето на Уорд.
— Не искам да се връщам в „Грейвъл Пит“. Не искам да бъда син на Бъд. Искам да остана тук и да се науча да бъда истински каубой. Дрю казва, че ставам все по-добър.
Марина бе решила да не води повече от една битка наведнъж.
— Все още няма да се прибираме. Най-напред ще отидем в Сайпрес Бенд. Уорд ще дойде да ни покаже пътя.
— А ще тръгне ли с нас?
— Не знам.
— Мога ли да го попитам?
— Не тази вечер. Само му казах, че си тръгваме. Може би не е имал време да реши. Имаш ли нещо против, ако взема бебето с нас?
— Какво бебе?
— Онова, чието семейство умря от холера.
Марина се страхуваше, че Танър ще започне да ревнува.
— Добре. Уорд каза, че можем да задържим кожата на планинския лъв. Можем ли да я вземем с нас?
Марина не искаше тази кожа, нищо, което да й напомня, че Танър бе избягнал на косъм от смъртта.
— Ще минат седмици, дори месеци, преди Ястреба да свърши с обработката.
Надяваше се да е достатъчно дълго, за да може Танър напълно да забрави за това.
— Няма да забравиш, нали?
— Няма. — Много й се искаше, но се съмняваше, че би могла. — Сега е по-добре да си лягаш. Искам да тръгнем рано сутринта.
Марина бе доволна, когато видя, че Уорд е повикал Дрю, която се присъедини към тях. Присъствието й помагаше да се разсее част от напрежението. Така двамата нямаха възможност да говорят за нещата, които все още стояха неуредени между тях.
Ездата наистина бе много приятна. Въпреки че бе ясен пролетен ден, поради височината въздухът бе хладен и сух. Небето бе кристално синьо. Над главите им се носеха леки бели облачета. Широката, равна долина бе покрита с гъста трева, която стигаше до коремите на конете, и с цветя, много цветя. Пред очите им се простираше истинска цветна дъга. Марина се чувстваше така, като че ли бяха единствените хора в целия свят и тази вълшебна долина бе само тяхна.
Танър яздеше най-отпред и броеше сърните, които пасяха спокойно поединично или на малки стада. Дрю, свикнала с тяхното присъствие, се интересуваше повече от състоянието на кравите на Джейк.
— Трябваше да доведем тук повече телета — извика тя, като се обърна към Уорд — Тук има предостатъчно трева.
— Но не можем да ги наблюдаваме и пазим така добре.
— Не вярвам по тези места да има крадци — обади се Марина.
— Крадците са навсякъде, където има добитък — отвърна Уорд. — Джейк все още не е изкупил земите покрай потока между къщата и планините. Надява се скоро да успее да купи земята до реката. След като направи това, ще можем свободно да пускаме добитъка в две долини. Тогава земята ще бъде двойно повече от това, което Джейк притежава сега.
— Защо Джейк иска да купи толкова много? И защо изобщо трябва да я купува? Бъд не притежава и половината от земята, която използва.
— Джейк изгуби първото си ранчо заради фермери, които се настанили на земята, която не била негова. Той просто иска да е сигурен, че това няма да се случи отново. Мисли, че ако купи повече земя, в бъдеще ще има достатъчно за момчетата, ако поискат да си направят свое собствено ранчо.
— Значи той мисли да осигури всяко едно от момчетата със земя?
— Ако може.
— Ами собствените му деца?
— Те всички са негови собствени деца, не по-малко от това, което е на път.
Марина се смути. Беше обикнала малкото момиченце, което държеше в ръце, но към него не изпитваше и половината любов, която изпитваше към Танър.
Стигнаха до Сайпрес Бенд след изморително, но безпроблемно пътуване. Мисис Прут изобщо не се зарадва отново да види Уорд, но недоволството и скоро изчезна, когато разбра, че Марина търси да наеме стая.