— Имам точно каквото ви трябва — каза тя, като придърпа Марина в къщата си, преди младата жена да успее да попита дали в града се предлагат и други стаи. — Имате късмет, че стаята е празна. Миналата седмица я бе наел един мъж. Вчера си тръгна.
Марина покорно я последва.
— Всъщност радвам се, че си замина. Мислеше си, че след като е от Сан Антонио, аз през цялото време трябва да угаждам на капризите му. Аз, разбира се, не съм човек, които би обърнал гръб на щедрото заплащане, но не съм и прислужница. Казах му, че ще направя каквото мога, но ако иска личен прислужник, по-добре да си бе намерил предварително.
Марина лесно можеше да си представи мисис Прут, която безцеремонно казва и на самия губернатор да си изтрие ботушите, преди да влезе в стаята й.
— Ще задържите ли бебето при вас?
— Естествено. — Марина се запита дали ще бъде изхвърлена от къщата, ако бебето плачеше силно.
— В такъв случаи ще имате нужда от люлка. На таванската стая имам една. Ще накарам съпруга си да я свали. Обаче това ще ви струва допълнително.
— Разбира се.
На Марина би и се искало да намери нещо в стаята, което да не хареса, но всичко бе в идеален ред. Две легла, гардероб, ъгъл за люлката, столове, маса и достатъчно място, за да се движи свободно Направо се уплаши да попита каква е цената.
— Петдесет цента на ден. За храната се плаща отделно.
— Ще я наема.
— Колко мислите да останете?
Наистина, колко мислеше да остане? И за какво всъщност щеше да остане?
— Не съм сигурна. Поне два дни.
— Ще сложа чисти чаршафи. Да не сте загубили дрехите на бебето? Как се казва?
— Не знам. Това е детето, което намерихме в онзи фургон, за който ви разказа Уорд. Семейството, което умря от холера.
Мисис Прут огледа внимателно бебето.
— На мен не ми изглежда болно.
— Тя е съвсем здрава, но фургонът и всичко в него трябваше да изгорим.
— Бедното малко същество — завайка се мисис Прут. — Оставете я на мен. В момента, в който жените от града разберат, че тук има дете без майка, ще съберете достатъчно дрехи за три бебета. Тези момчета ваши и на съпруга ви ли са?
Изглежда целият свят бе решил да я нарича жена на Уорд. Нещата щяха да бъдат много по-лесни, ако и тя чувстваше същото.
— По-малкото момче наистина е мое. Мистър Дилън работи в ранчото в горната част на долината. Другото момче е на Джейк Максуел — Марина не мислеше, че на Дрю би й харесало хората тук да узнаят, че е момиче.
— Това е онзи, който нарича себе си доктор, нали? — попита мисис Прут, като кимна към Уорд.
— Той е много способен хирург.
— В града няма болни.
— Сигурна съм, че Уорд ще се радва да чуе това.
— Е, вие идете и донесете нещата си — каза жената. — Преди да се върнете, ще сменя чаршафите на леглата.
— Има ли тук удобно място, където мистър Дилън да смени една превръзка? — попита Марина.
— Ще го заведа в кухнята Между другото, как да ви наричам?
Марина бе готова да каже „мис Скот“. Но това щеше е дори по-лошо, отколкото „мисис Дилън“.
— Най-добре ще е да ме наричате просто Марина. Синът ми се казва Танър.
— Ще трябва да измислим име на бебето.
— Много бих се радвала да ми предложите някое — каза Марина — Сега, моля, заведете ме в кухнята.
Раната на Танър изглеждаше добре. Все още не се бе затворила и засегнатата тъкан бе яркочервена, но нямаше следа от инфекция.
— Раната винаги трябва да е чиста — предупреди Уорд. Слагайте нова и чиста превръзка. Не използвайте нищо, което преди това не е било изварено.
— Господи, кой има време да изварява превръзки? — възкликна мисис Прут.
— Всеки, които иска да избегне инфекцията — сряза я Уорд. — И преди това задължително си измивайте ръцете.
— И каква полза от това? — настръхна домакинята.
— Така ще се отървете от микробите.
— Какво е това микроби? Никога не съм чувала за подобно нещо.
— Това са малки, невидими организми, които пренасят болести.
Изражението на мисис Прут стана сурово и неодобрително.
— Не вярвам в неща, които не виждам.
— Можете да ги видите, но ще ви е необходим микроскоп — отвърна Уорд.
Беше очевидно, че Уорд говори за неща, напълно непознати на мисис Прут. Тя нямаше желание да се доверява на нещо, което не знаеше, дори не искаше да разговаря за това.
— Ще измивам и ще изпирам всичко, Уорд — обеща Марина.
— Утре ще се върна, за да проверя състоянието на раната.
— Няма да е необходимо — увери го тя.
— Въпреки това ще дойда.
— Този човек е определено нагъл и груб — заяви мисис Прут, след като Уорд и Дрю си тръгнаха.