— Може би е по-добре да остана тук — промърмори тя.
— Страх ли те е?
— Малко — нека той сам да реши от какво се страхува. Но нямаше нужда Уорд да отгатва каквото и да било.
Той знаеше.
— Аз пък не се страхувам.
Той продължи да й помага, докато слизаха по стръмния склон, покрай големите скални отломъци, по несигурните и опасни части от пътеката. Накрая стигнаха до брега. Марина чувстваше как я обливат горещи вълни, които не се дължаха единствено на физическата умора.
— Ние пристигнахме първи — извикаха победоносно момчетата.
— Така е — призна Марина. — Предполагам, вече не съм толкова бърза, колкото преди. — Тя внезапно хукна по широката гладка скала на речното дъно. — Обзалагам се, че мога да стигна първа на другия бряг. Момчетата се опитаха да я догонят, но ботушите им не бяха толкова удобни за тичане, колкото леките й обувки и те започнаха да изостават още преди да бяха стигнали средата на реката.
— Хайде — извика им игриво тя. — Няма да позволите на едно момиче да ви изпревари, нали?
— Дрю го прави през цялото време — извика Уил.
Танър се опита да не изостава, но не успя. Точно когато Марина щеше да се наслади на успеха си, Уорд я задмина, тичайки бързо и грациозно като пантера.
— О, не, не можеш да го направиш! — извика тя и се впусна след него, но напразно.
Когато го достигна, Уорд вече бе коленичил и пиеше да от реката.
— Трябваше непременно да ме изпревариш, нали?
Уорд вдигна глава и се усмихна, а от брадичката му каеха сребърни капчици вода.
— Трябваше да защитя мъжката си чест. Не мога да позволя да бъда победен от едно момиче.
Марина се разсмя.
— Как го направи? Предположих, че досега ще си капнал от умора.
— Един стар мексиканец, който живееше в ранчото на татко, ме научи да тичам на пръсти. Петите бавят човека, когато бяга.
— Можем ли да се спуснем надолу до пясъка? — попита Уил.
Марина отправи поглед натам, където сочеше момчето. Не много далеч от тях се белееше ивица пясък. Но между тях и пясъка имаше няколко наистина огромни скални къса.
— Разбира се — каза Уорд. — Трябваше да си донесем обяд. Можехме да си направим пикник в сянката на този остров насред реката.
— Можем да се върнем утре — предложи Танър.
— Но вие дори не знаете дали можете да изкачите онези скали — възрази Марина.
— Разбира се, че можем — отвърна Уил. — Аз се катеря по скалите през цялото време.
Марина понечи да каже на Танър да внимава, но в следващия миг реши да не го прави. Детето истински се забавляваше. Не искаше да му разваля деня.
— Погледни, мамо — извика Танър. — Тук има малки рибки!
В основата на няколко скални къса се бе събрал малък водоем. Малки рибки, по-къси от инч, се стрелкаха в сенчестите дълбини. Момчетата се катереха от един скален отломък на друг, крещяха възбудено, когато намереха нещо интересно, и всяко се стремеше първо да стигне до пясъчната ивица.
Марина се забавляваше не по-малко от Танър. Не отблъсна предложението на Уорд да й помогне да премине трудния терен. Реката пресичаше пясъчната ивица на няколко ръкава. Момчетата се прехвърляха от един на друг, а когато не можеха да прескочат, сваляха ботушите си и нагазваха във водата.
Слънцето, отразено от белия пясък, приличаше силно.
— Бих дала всичко, за да мога да седна на сянка — каза Марина, като посочи островчето всред реката, което по-рано Уорд бе споменал.
— Да вървим.
— Не можем. Как ще стигнем до там?
Уорд приседна на пясъка и събу ботушите си, напъха чорапите си в тях и ги подаде на Марина.
— Ето, дръж.
Преди да бе успяла да попита какво възнамерява да прави, той я вдигна на ръце и нагази във водата, която стигаше до бедрата му.
— Ти си полудял! — възкликна Марина, когато малко по-късно той я остави на островчето, невредима и суха.
— Това не е нищо в сравнение с пресичането на реката с цяло стадо крави. С теб преминах много по-лесно.
Марина изсумтя недоволно, но после избухна в смях.
— За пръв път в живота ми ме сравняват с крава. И по-добре да си остане и последният.
— Казах само, че с теб ми бе по-леко.
— Знам. И това е единствената причина ботушите ти да не се озоват във водата още същия миг.
Тя седна на сянка, а Уорд се изтегна на слънцето, за да могат дрехите му да изсъхнат След миг затвори очи. Марина наблюдаваше момчетата, които играеха във водата до брега. Не след дълго бяха по-мокри и от Уорд. Марина сведе поглед към него. Бе толкова едър и силен. Както бе заспал кротко на слънцето, изглеждаше, като че ли нямаше никакви грижи в този свят. Младата жена се усмихна, когато върху него кацнаха две пеперуди. Едно водно конче се опита да се задържи на носа му. Уорд се събуди и го прогони.