— Ако избягам Изабел яко ще ме набие — обади се Уил.
— Мама никога не ме бие.
— Изабел също не ме е била — призна Уил. — Но Джейк ще го направи, защото съм причинил тревоги на Изабел и защото съм бил достатъчно глупав, за да избягам.
— Аз не съм глупав! — настоя Танър.
— Ако избягаш, наистина ще постъпиш глупаво. Тогава ще станеш сирак. Аз бях сирак много дълго време и никак не ми хареса.
— Глупаво ли бе да избягам? — попита Танър, като насочи поглед към Уорд.
Той мълчаливо кимна.
— Но аз не искам да се връщам в Сан Антонио.
— И аз не искам да се връщаш, но това, че ще заминеш, не означава, че няма да можеш да се върнеш отново тук.
— Мислиш ли, че ще мога? — попита тъжно Танър.
— Ще трябва да попиташ майка си — отвърна Уорд.
— Ти ще дойдеш ли с мен?
— Защо искаш да се върна с теб?
— Защото се страхувам.
— Не, не се страхуваш — Уорд наистина имаше намерение да се върне с момчето, но трябваше да разбере защо Танър бе избягал.
Танър сведе глава.
— Ако поговориш хубаво с мама, тя ще хареса теб, а не Бъд. Тогава ще можеш да ми станеш татко.
Сърцето на Уорд прескочи няколко удара. Още от мига, когато прие, че Танър е негов син, мечтаеше за този момент. Сега го имаше, но на каква цена? Не можеше да позволи обичта на Танър да застане между момчето и майка му. Искаше любовта им да ги свърже двамата, да ги сплоти в едно семейство, а не да ги разделя.
— Мислех си, че истинският ти баща ще се върне.
Танър вдигна поглед към него, а очите му отново се напълниха със сълзи.
— Татко е мъртъв. Не искам това да е така, но няма какво да се прави.
Когато видя реакцията на момчето, Уорд съжали, че бе повдигнал този въпрос.
— Можеш да имаш двама бащи — подметна Уил. — На твое място бих приел и двамата. Аз самият никога не бих поискал да напусна Джейк и Изабел.
Уорд разбираше, че двамата с Марина трябваше час по-скоро да вземат някакво решение. За тях беше може би по-лесно да обмислят още, но така положението ставаше все по-трудно за Танър.
— Ще поговорим с майка ти и ще видим тя какво иска да направи.
— Мога ли да остана с теб?
— Ще видим. Но каквото и да се случи, няма отново да се опитваш да бягаш. Бягат само страхливците.
Уорд се зачуди как така все още не бе почервенял от срам. Той отдавна не беше дете, а бягаше от отговорностите си от години.
— Аз не съм страхливец.
— Знам, че не си. Просто не си осъзнал как трябва да постъпиш. Ако искаш нещо, питай. А ако не искаш да направиш нещо, просто кажи.
— Но ако мама все пак ме накара да го направя? — попита Танър.
— Не винаги можем да постъпваме както искаме — възрази Уорд. — Понякога трябва да останем и да решим възникналия проблем, каквото и да ни струва това. В никакъв случаи не трябва да бягаме.
— Точно това каза Джейк на Зийк, когато миналата година той заплаши да избяга — каза Уил — Джейк каза също, че нещата в момента може да не изглеждат добре, но ще станат още по-лоши, ако Зийк избяга.
— Точно така — отвърна Уорд.
Изпита облекчение, когато забеляза, че вече наближават Сайпрес Бенд. Изобщо не се изненада, когато видя Марина, която препускаше към тях. Тя дръпна юздите, спря коня и зачака.
Танър се смути.
— Ще говориш ли с нея?
— Не. Това е нещо, което ще трябва да свършиш сам.
— Мама направо ще побеснее.
— Вероятно, но тя много те обича. Ще бъде доволна, че си в безопасност. Двамата с Уил ще чакаме тук.
Уорд много искаше да отиде с Танър. Болеше го от умолителния поглед на детето, отчаяно отправен към него. Но знаеше, че дължи това на Марина. В продължение на седем години тя бе единственият родител на Танър. Нямаше да е правилно сега да подронва авторитета й и да омаловажава позициите и пред детето. Тя никога нямаше да го уважава, ако постъпи по друг начин. Нито пък щеше да го бича.
— Дали тя ще го бие? — попита тихо Уил.
— Не мисля.
— А мислиш ли, че Джейк би ме набил, ако избягам?
— Не и ако си толкова разстроен, колкото Танър. Джейк би се опитал да разбере какво не е наред, за да не бягаш повторно.
Уил се замисли за момент над думите на Уорд.
— Танър всъщност не иска да бяга. Би искал да остане с теб.
— Танър трябва да остане с майка си.
— Вие двамата можете да се ожените като Изабел и Джейк.
Изглежда, разрешението на проблема им бе толкова очевидно, че дори и децата го бяха видели.
— За да се оженят мъж и жена, е нужно малко повече, Уил.
— Какво по-точно?
Уорд се съмняваше, че Уил разбира за какво точно пита. Докато никой не знаеше, че е баща на Танър, Уорд не можеше да говори много, без да създаде погрешно впечатление, което по-късно ще му е трудно да оправи.