— Мисля, че е най-добре да попиташ Изабел. За щастие, Танър и Марина се насочиха към тях. Момчето не изглеждаше щастливо, но поне бе по-спокойно. Марина обаче изглеждаше много разстроена.
— Уил, защо двамата с Танър не отидете да напоите конете? — предложи тя.
— Но ние вече ги напоихме.
— Тогава им дайте сено.
— Джейк казва, че не трябва да храним кон, когото после ще яздим.
— Тогава ги разтрийте хубаво. Сплетете им гривите, ако искате. Аз трябва да поговоря с Уорд. Насаме.
— Защо вие двамата не си спретнете едно състезание — предложи Уорд. — Вижте кой първи ще стигне до онази голяма канадска топола, която видяхме на път за водопада.
Уорд разбра, че Марина наистина бе дълбоко разстроена, защото, когато Танър и Уил препуснаха в галоп, тя дори не хвърли поглед към тях, за да види дали момчетата няма да прегазят някого.
— Това не може да продължава — каза тя.
— Съгласен съм.
— Танър избяга от мен!
— Знам.
— Благодаря ти, че го върна.
— Не си мислила, че ще постъпя по друг начин, нали?
— Вече изобщо не знам какво да мисля. От мига, в който те срещна, Танър изобщо не прилича на себе си. Какво си му сторил? Той никога не се е държал по този начин с Бъд.
— Не съм сторил нищо друго, освен да отвърна на обичта му с обич.
— Бъд също го харесва, освен това го познава повече от теб. Защо Танър иска толкова отчаяно да бъде с теб, че бе готов дори да избяга от мен?
— Може би усеща колко много го обичам?
Марина обаче не изглеждаше убедена.
— Трябва да му кажем за мен, Марина. Танър си мисли, че баща му е мъртъв. Иска аз да заема неговото място.
— Знам — призна Марина.
— Ще трябва да му кажем — настоя Уорд.
— Така е.
— Кога?
Марина прехапа устната си.
— Не знам. В продължение на години се опитвах да намеря начин да го убедя, че си загинал във войната. Сега трябва да отрека всичко и да го убедя, че си жив.
— Може да се окаже по-лесно, ако разбере, че ще живее и с двама ни.
— По-лесно за Танър, по-лесно за теб, ами аз? — избухна тя. — Мислиш ли, че за мен е лесно да живея с мъж, който ме изостави, без дори да ме изслуша.
— Наистина, случиха се много неприятни неща, бяха казани остри думи, това вече не може да се промени, предполагам, че не може и да се прости — каза тихо Уорд. — Те просто трябва да се забравят.
— Мислиш ли, че мога да забравя, че нямаше никаква вяра в мен, че майка ти ме заклейми като уличница, че семейството ми просто ми обърна гръб, че хората, които съм познавала, обръщаха глави настрана и пресичаха улицата само за да не говорят с мен?
— А аз правя всичко възможно, за да забравя какво ти стори брат ми.
Марина го погледна невярващо.
— И успяваш ли?
— Ако не го правя, ще трябва да го убия. Бих предпочел да те обичам.
Марина отстъпи крачка назад, на лицето й се изписа страх.
— Не искам от теб да ме обичаш. Нито аз искам да те обичам.
— Знам, но имам намерение да те накарам да си промениш решението.
— Уорд, не ми причинявай това.
— Какво?
— Не ме карай да се чувствам виновна, че не те обичам.
— Не го правя.
— Напротив, правиш го. Забравяш това, което направи Рамон. Ти искаш да ме обичаш, да бъдеш баща на Танър. Аз съм единствената пречка тази бъркотия да получи идеалното разрешение. Не е необходимо да бъдеш толкова добър. Никой няма да те обяви за светец заради това.
Уорд се усмихна. Само ако тя знаеше колко далеч бе от мисълта да става светец. Мислите, които минаваха през ума му, нямаха нищо общо със святост и непорочност.
— Едно от предимствата да бъдеш каубой е, че имаш предостатъчно време, за да размишляваш. Преди седем години не знаех това, но толкова отчаяно исках семейството ми да ме обича, че пропуснах шанса си самият аз да създам семейство, да обичам и да бъда обичан. Нямам намерение да повтарям същата грешка. Ако това, че забравя стореното от Рамон, ми даде втори шанс да обичам, ще сметна, че съм се отървал леко.
— Не е възможно да бъдеш толкова благороден.
Тя изглеждаше толкова тъжна и унила, както никога досега. Уорд разбираше, че това е само реакция от шока, че Танър бе избягал от нея. Сега се чувстваше сигурна и можеше да признае слабостта си. От това Уорд се почувства по-добре Независимо дали го съзнаваше или не, Марина бе започнала да му се доверява. Може би щеше да се научи да го обича.
— Не мога да взема решение точно сега — каза тя. — Знам, че трябва, но просто не мога.
— Тогава трябва да кажем на Танър.
Гневът й отново пламна.
— Какво те кара да си мислиш, че имаш правото да се месиш и да поставяш ултиматуми?
— Не аз създадох това объркано положение, Марина. Аз също съм жертва, както и ти. Но аз не искам да се отказвам. Нито пък ще се предам.