Марина можеше да й каже, че много неща в този свят не изглеждат нито правилни, нито справедливи, но беше твърде уморена да мисли за тях точно сега. Щеше да говори за това утре.
ГЛАВА 21
Косата на Уорд бе влажна, но той нямаше сили дори да я изсуши. Бе оставил мисис Прут да заеква от смущение, облечена само с една от ризите на мъжа си, докато той с мъка изкачваше стълбите. Ако не беше толкова изморен, той сигурно щеше да се разсмее на гледката. Трябваше обаче да й отдаде дължимото. Тя не се бе оплакала, че трябва да сгрее вода за него или да излезе от кухнята, докато той се къпеше.
— Само след минутка ще сложа дрехите във вряща вода — бе казала тя. След това го бе измерила с подозрителен поглед. — Къде ще спиш?
— В леглото на Танър — бе отвърнал той, без дори да се замисли.
— Но неговото легло е в стаята на майка му.
Сега Уорд разбра причината за строгия й поглед.
— Знам, че Марина е твоя жена, но точно сега тя не те иска. Защо го прави, не е моя работа, но няма да позволя който и да е мъж да се възползва от една жена в собствения ми дом.
Уорд едва събра сили да й се усмихне.
— Аз съм прекалено изтощен, за да се възползвам от когото и да било, дори и от такава красива жена като Марина.
Изражението на мисис Прут не се смекчи.
— Искам да я убедя да се върне при мен. Последното нещо, което мога да направя, е да се възползвам от нея.
Намръщеното лице на мисис Прут разцъфна в усмивка, когато съпругът й влезе в кухнята.
— Как са децата на Джонсън? — попита мистър Прут.
— Баща им е по-добре, но опасността за другите деца не още не е преминала — отвърна Уорд.
— Ами малкият Джо Олуел? — попита мисис Прут.
— Не бих могъл да кажа. Чули ли сте за още случаи на холера?
— Не.
— Все още е рано — промърмори Уорд.
Започна с мъка да се изкачва по стълбите, като очакваше да се строполи безчувствен в леглото в момента, когато го достигне. Но гледката на дълбоко спящата Марина го спря.
Ранната утринна светлина се процеждаше през прозореца, като осветяваше част от стаята, а други части оставяше в полумрак. В лъчите от светлина танцуваха прашинки. Един от тези лъчи достигна възглавницата, само на няколко инча от лицето на Марина. Уорд спусна пердето, защото не искаше слънчевите лъчи да я събудят.
Винаги би смятал, че е много красива, но сега изглеждаше прекрасна като горска нимфа. За момента тревогите й бяха забравени и тя изглеждаше като ангел — спокойна и по детски невинна. Уорд се приближи до леглото й. Искаше да я докосне, въпреки че осъзнаваше, че няма право на това.
Но нещо вътре в него отказваше да се подчинява на определените норми на поведение, значение имаше само собственото му желание. То го тласкаше напред, докато достигна леглото й.
Марина лежеше по гръб, бе обърнала глава на една страна. Пролетната сутрин бе топла и може би затова бе изритала завивките и те бяха паднали на пода. Уорд ги вдигна и ги сложи в долния край на леглото. Почувства вина, като че ли бе нарушил уединението й, но не се обърна. Не можеше.
Тя беше прекалено красива.
Тънката памучна нощница не можеше да скрие формите и меките извивки на тялото й Тялото му се напрегна от желание. За миг умората и желанието да се потопи в дебрите на съня отстъпиха на пламналата страст.
Уорд не можа да се удържи. Протегна ръка и докосна леко нейната, която лежеше на корема, тъничка и бяла като алабастър. Гърдите й съблазнително издуваха нощницата и просто го подканяха да ги докосне. Уорд протегна ръка и върховете на пръстите му лекичко докоснаха мекия плат. Изгаряше от желание да помилва розовото зърно, което се виждаше през прозрачната материя.
Но в следващия миг той отдръпна ръката си. Докосна лекичко страната й и пръстите му усетиха допира на гъстата й черна коса, която се бе пръснала по възглавницата.
Но това не му беше достатъчно. Искаше нещо повече. Не би могъл да заспи, ако не получеше нещо повече.
Уорд се приведе напред, докато почувства топлия дъх на Марина върху кожата си. Позволи си най-лекото копринено докосване до устните й. Те бяха топли, меки, подканящи.
Бе тръгнал по опасна пътека. Но това не можеше да го спре. Вътрешната му нужда го караше да направи това, което знаеше, че Марина не би му позволила.