Преводът на Ийшино предизвика незабавен отклик. Моряците се разкрещяха, заразмахаха юмруци, затропаха с крака. Тръпки полазиха Сано. От историята знаеше, че холандците са защитили страната си от испанците, когато се опитали да я превземат, а после са ги детронирали от пиедестала им на най-могъща морска сила. До този момент отношенията между холандци и японци бяха миролюбиви… но миналото не беше гаранция за нищо.
Капитан Ос укроти екипажа си с гневни команди. Той и сподвижниците му бяха с една глава по-високи от Сано, освен това бяха въоръжени и Сано се чувстваше нищожен и уязвим.
Ийшино превеждаше с бързината, с която говореха варварите.
— Капитанът казва, че корабът е бил на път в продължение на година, цяла година. Борили са се с бури и месеци наред са седели на дрейф без най-малък полъх на вятър. Привършили са запасите от храна и вода. Екипажът има отчаяна нужда да слезе на брега. А служителите добавят, че закъснението е в нарушение с търговския договор между Япония и Холандия. Настояват корабът да получи разрешение да влезе в пристанището на Такаяма, а екипажът и товарът да бъдат незабавно откарани на Дешима. О, сосакан сама, те са ядосани, много ядосани, че колегата им е изчезнал… Сега трябва да бъдете много твърд и да им кажете, че вашата дума е закон!
— Капитан Ос — каза Сано, — ще наредя да ви докарат провизии в израз на най-добри чувства от името на Нагасаки…
Ийшино изсъска:
— Това е в разрез с разпоредбите, разпоредбите! Холандците не получават нищо, докато стоката им не бъде проверена и разтоварена. Освен това трябва да заплатят за всички провизии, които получават…
С един-единствен поглед Сано го накара да млъкне. Ийшино безпомощно сви рамене и заговори на холандски. За успокоение на Сано капитанът и търговците кимнаха; откъм екипажа долетяха примирителни възгласи.
— Веднага щом намерим търговския директор Спаен, ще можете да влезете в пристанището — каза Сано с поклон.
Варварите също се поклониха, като го наблюдаваха унило със странните си светли очи.
— Сосакан сама, трябва да разоръжите кораба. Според разпоредбите всички оръжия и муниции трябва да се отнемат при навлизане в японски води.
Сано изруга първо себе си — заради липсата на опит, а после и Ийшино — че не го бе уведомил своевременно.
— Капитан Ос — каза той, — в съответствие с японските закони трябва да ви наредя да сдадете оръжието си.
Тази реплика предизвика нова вълна от несъгласие. Капитан Ос бурно заклати глава. Търговците вдигнаха възмутено ръце. Варварският протест оглуши Сано. Корабът затрепери под стотици тропащи нозе. Капитанът изкрещя нещо, успявайки да надвика хората си.
— Той ви моли да преразгледате нареждането си — каза Ийшино. — Вече три пъти били нападнати от пирати по време на плаването, три пъти. Ако им конфискувате оръжието, докато са извън пристанището, това ще е равносилно да ги осъдите на смърт. Позволете им да задържат оръжията си и той обещава да не ги използват срещу Япония.
На Сано не му харесваше лисичият блясък в очите на капитан Ос, нито предизвикателната му поза. Този човек изглеждаше като въплъщение на японския мит за холандците — безразсъден, търсещ приключения, обладан от желанието да се възползва от всяка ситуация, за да умножи богатствата си. Сано не смяташе, че може да му има доверие, но, от друга страна, нямаше право да излага на риск живота на невинни люде, колкото и чужди да му се струваха варварите.
— Можете да задържите оръжията си — каза той.
Ийшино с неохота преведе тези думи и фразата за сбогуване. После слязоха по стълбата и се озоваха в своята жалка лодчица с мизерно въоръжение. Докато гребците ги откарваха все по-далеч от кораба, Сано стоеше облегнат на кабината. В ноздрите му още тежеше вонята на варварите, но въпреки това не бе в състояние да откъсне поглед от отдалечаващия се холандски кораб.
Ийшино барабанеше с пръсти по парапета:
— Бяхте много смел там, сосакан сама, много смел. Но трябва да ви кажа, че ви липсва нужната категоричност с варварите. Не трябваше да им позволявате да задържат оръжието си, не трябваше да им отстъпвате нищо. Може да останат с погрешно впечатление.
Сано съзираше грозната аура на предателството, която съпътстваше действията му. Макар че не знаеше как би могъл да постъпи другояче, той вече съжаляваше за решението си. В опита си да осигури защита за холандците бе изложил на опасност собствения си народ, оставяйки въоръжен до зъби кораб, пълен с неуправляеми варвари, срещу брега на Нагасаки.