— Аз не ви обвинявам — побърза да поясни Сано, изненадан от отбранителната позиция на коменданта. — Извинете ме, ако съм оставил такова впечатление у вас, но искам сам да огледам къщите.
В кървясалите очи на Охира се мярна негодувание, но той кимна. По негов знак стражите отвориха вратите и пред Сано се разкриха огромни складове с кепенци на прозорците. Всички бяха празни, с изключение на един, в който имаше сандъци и денкове.
— Тези неща пристигнаха с кораба миналата година, но не бяха продадени — обясни Ийшино. — Законът изисква да бъдат съхранявани до пристигането на следващия кораб и отново да бъдат предложени за продажба заедно с новите стоки.
Сано огледа складовете и празните стаи на горния етаж, но не откри нищо важно. Под свъсения поглед на коменданта той продължи към източния край на улицата. Там имаше друга стражева кула с още пазачи в нея. До вратата Сано видя стълби, ведра и цистерна — екипировка за борба с евентуални пожари.
— Прясната вода от реката стига до Дешима по бамбукови тръби — услужливо обясни комендантът и потупа дървения капак на цистерната: — Винаги е закован, освен когато слугите носят вода.
— Има ли друг достъп до Дешима, освен по моста?
— Да. Портите в морето.
Охира го поведе към противоположния край на острова покрай друга стражева кула и от там — в голям ъглов двор. В него имаше къща с издадена входна веранда и балкон с решетки, две колиби, една дълга едноетажна постройка и други две — малки, квадратни, с варосани стени и керемидени покриви. Охира неохотно назова функцията на всяка постройка.
— Моят кабинет, кабинетът на преводача и кабинетът на помощниците на губернатора. Складът, в който варварите продават стоките си. Противопожарните складове.
По негов знак двама от охраната отвориха широката двойна врата в оградата. Сано видя каменни стъпала надолу към морето и знаците, предупреждаващи корабите да не се доближават до Дешима.
— Портите бяха ли отворени снощи? — попита той стражите.
— Не — отговори Охира вместо тях. — Отварят се само когато екипажът на холандския кораб и товарът се превозват до Дешима или до техния плавателен съд. Мога да ви уверя, че както вратата, така и всяка друга част от острова са под непрекъснато наблюдение.
— И снощи ли?
— И снощи.
Сано огледа стъпалата, но не откри доказателство, че някой скоро е слизал по тях.
— Има ли канализация на острова? — попита той.
Охира го изгледа ядно.
— Тръби, които вървят под земята и се изпразват в пристанището под повърхността на морето. Те са тесни и закривени, през тях може да премине само вода. Какво още искате да видите? — попита той, очевидно нетърпелив да завърши обиколката.
— Покажете му границите на острова и стаите на търговския директор Спаен — прозвуча в отговор напевният глас на Ийшино. — Може да открие нещо, което сте пропуснали.
— Не приемам нареждания от вас! — отвърна рязко Охира.
Реакцията му изглеждаше крайна дори и като се имаше предвид колко неприятен човек бе преводачът.
— Ийшино сан, изчакайте ме в квартирата на Ян Спаен — помоли Сано. — Ще се срещнем там, след като комендант Охира ми покаже границите на острова.
Отдалечаването на преводача не укроти Охира; той рязко се обърна и тръгна. Сано го последва.
— Снощната буря би ли могла да разстрои охраната на Дешима?
Охира гледаше право напред, докато вървяха по пътеката между високите огради, опасващи целия остров.
— Упражнявам строг надзор над Дешима. Промените във времето не могат да го нарушат.
„Но все пак нещо го е сторило“, помисли си Сано. По гладките, потъмнели от времето дъски на оградата нямаше драскотини или следи, които да подскажат, че някой се е катерил или опитвал да се прехвърли от другата страна. Какво ли се бе случило в действителност на Дешима през изминалата нощ?
— Кога и къде е бил видян директорът Спаен за последен път? — попита Сано, когато двамата с Охира завиха зад ъгъла и тръгнаха надолу по западната страна на острова.
— В полунощ. Когато стражите влезли в стаята му, той бил там. Заключили го.
Както и да се е измъкнал от стаята си Спаен, може да го е нямало с часове, преди някой да забележи, че е изчезнал.
— Сигурно добре сте го познавали… Имате ли някаква представа, къде може да е отишъл, след като е избягал от Дешима?
Охира спря рязко и се извърна с лице към Сано.
— Не се сприятелявам с холандци! — ноздрите му бяха побелели от ярост. — Не нарушавам законите. И ако знаех нещо за убийството на Спаен, уверявам ви, щях да ви кажа.
Съмненията на Сано относно Охира се засилиха. Ако комендантът бе невинен, както твърдеше, би трябвало с готовност да му сътрудничи? Напрежението понякога се отразява върху хората по странен начин, при все това Сано не можеше да има доверие на толкова враждебно настроен човек.