— Извинявам се, че нарушавам вашето право на уединение, но трябва да претърся стаите ви — каза Сано.
— Каза да го направите, нямал какво да крие — преведе Ийшино думите на варварина.
Сано огледа кабинета на Де Граеф, но не намери нищо, освен още счетоводни книги, неизписана хартия, лула и кесия за тютюн. Нямаше сувенири от пътешествия и ловни трофеи както в стаята на Спаен. Какво друго, освен взаимната страст към парите бе свързвало тези двама тъй различни мъже? Сано премина в спалнята на Де Граеф, където цареше същата аскетичност. В шкафове и сандъци бе подредено оскъдно употребявано облекло.
— Това е всичко, което притежава — обади се Ийшино. — Няма чужди вещи.
Застанали до вратата, помощник-директорът Де Граеф и комендантът Охира наблюдаваха действията с му с каменно изражение.
— Какво е това? — обърна се Сано към Ийшино и му показа някакви книжа, които бе намерил в шкафчето до леглото. На всички тях се открояваха червените печати на цензурата — законът изискваше задължителна проверка на чуждестранните документи, преди да бъдат внесени в страната. Ийшино бързо се приведе над книжата и ги огледа.
— Писма от бащата на помощник-директора Де Граеф. Той е на смъртно легло и моли сина си да се върне у дома, да стане свещеник и да поеме поста му в селската църква.
Оскъдните улики обезсърчиха Сано. Той надникна под леглото, огледа останалите мебели, изследва пода и стените за възможни тайници, но не намери нито нож, нито следи от кръв. Надвеси се от прозореца и погледна към двора. Пръстта изглеждаше корава и гладка, а кравата на варварите бе опасла тревата. Де Граеф каза нещо и Ийшино преведе.
— Попита дали сте доволен, че не той е убил директора Спаен.
„Съвсем не“, помисли си Сано, но бе принуден временно да се признае за победен. Никак нямаше да е лесно да се разкрие убиецът и да бъде обвинен само холандецът.
Прислужникът се върна с поднос с храна, която варваринът изгледа лакомо.
— Е, сосакан сама, все още ли мислите, че можете да разгадаете тайната? — попита Охира.
С усилие Сано успя да запази невъзмутимо изражение.
— Това е всичко засега — каза той на холандеца и кимна на слугата, който постави подноса пред Де Граеф.
— Вижте го само как яде! Варварин! — извика Ийшино през смях.
Сано извърна очи към холандеца, който лакомо поглъщаше храната. Вместо да отпива супа от купата, той сърбаше с дървена лъжица. Вместо да използва пръчици, той тъпчеше ориз, риба и зеленчуци в устата си с ръце. Между хапките шумно лочеше огромни глътки вода и саке. Тези груби маниери на хранене го отвратиха, а интуицията му подсказваше, че холандецът знае повече за смъртта на Спаен, отколкото му бе казал.
Придружен от Охира и Ийшино, Сано слезе по стълбите и се отправи надолу към жилището на доктор Николаес Хюйгенс — доверения приятел на доктор Ито и последен заподозрян холандец, на когото Сано възлагаше надежди за бърз и успешен край на разследването.
Глава 8
Вратата в жилището на доктор Хюйгенс зееше широко отворена и когато Сано, Охира и Ийшино пристигнаха, пред нея нямаше стражи.
— Мога да ви уверя, че тази небрежност е нетипична и охраната ще бъде подобаващо наказана — мрачно рече комендантът и влезе.
В кабинета на доктора рафтовете по стените бяха отрупани с дървени кутийки — всяка грижливо надписана на чужд език. Имаше и много подвързани с кожа книги, човешки череп, мидени черупки, парчета скала, пеперуди и други насекоми в прозрачни стъклени буркани, в които плуваха препарирани екземпляри, включително новородено котенце с две глави. В пълни с вода легени върху пода мърдаха живи раци и морски таралежи. На перваза на прозореца имаше саксии с цветя и един млад самурай ги поливаше с лейка. Двамината от охраната стояха облегнали от двете страни на бюрото и с интерес наблюдаваха холандеца.
Доктор Хюйгенс седеше с гръб към вратата, приведен над нещо сред куп книги и изписани листи.
— И какво ще видим сега? — попита единият от стражите.
Младежът с лейката преведе въпроса на холандски, а после — и отговора на японски и продължи да полива растенията.
— Капка езерна вода.