Докторът гледаше с любопитство и очакваше да му преведат.
— Поемам пълна отговорност за действията си — настоя Сано. — Вървете. Ще се срещнем при портата, когато свърша.
От балкона той проследи с поглед как Охира, Ийшино и стражите слизат по стълбите и тръгват надолу по улицата. После с усещането, че навлиза все по-дълбоко в рискованата игра, се върна в кабинета и затвори вратата след себе си. Отиде до прозореца и внимателно огледа двора. Отвън патрулираха двама стражи, достатъчно далеч, за да не могат да ги чуят. Сано се обърна към Хюйгенс. Извади писмото на доктор Ито от пояса си и му го подаде. Лекарят явно се озадачи, но намести очилата си, зачете мълчаливо, после се усмихна и кимна.
— Ито Генбоку — каза той, като посочи първо писмото и после Сано. — Ито Генбоку.
Датук добре, но как да продължат? Сано заговори високо, подкрепяйки думите си с изобилие от гримаси и жестове.
— Необходима ми е помощта ви, за да огледам тялото на директора Спаен. Да видя дали убиецът е оставил някакви следи… — изчака секунда-две, после поклати глава. — Безсмислено е!
Без преводач докторът никога нямаше да разбере какво се иска от него.
— Аз помага Ито приятел — внезапно каза Хюйгенс. — Аз видя тяло — произношението му беше странно, но думите — разбираеми. — Аз може видя как умрял. Кой убил.
— Вие говорите японски! — Сано се втренчи в него удивен.
Докторът хвърли поглед към вратата и поставяйки пръст върху устните си, каза:
— Две години аз тук. Хора говоря. Аз слуша. Учи. Сега помага Ито приятел. Да?
— Хайде.
Въодушевен, Сано поведе доктор Хюйгенс към къщата, в която бе трупът на Спаен. На стражата отвън каза:
— Докторът ще подготви тялото за погребението. Донесете го в кабинета му.
Стражите се поколебаха.
— Комендантът Охира нареди тялото да стои тук и да държим варварите настрана от него — възпротиви се единият.
— На моя отговорност — каза Сано.
Стражите изнесоха тялото, увито в бяло платно. Внесоха го в кабинета на доктор Хюйгенс на приземния етаж близо до източната стражева кула. В дълбочина помещението стигаше до другия край на сградата, а големите прозорци гледаха към улицата и задния двор. В центъра се намираха две дълги, високи до кръста маси с прилежащи места за сядане. Стражите поставиха тялото върху една от тях. Появиха се слуги и понечиха да отворят кепенците на прозорците.
— Не. Запалете лампите — Сано не искаше свидетели. — Донесете вода и парцали.
Слугите се подчиниха. Сано нареди на стражите да излязат. Най-после той и докторът останаха сами.
— Развийте тялото — каза Сано на доктор Хюйгенс. Той не възнамеряваше да участва в огледа, освен ако не се налагаше. Вече усещаше как скверната аура на смъртта прониква през белия покров и изпълва мрачното душно помещение.
Варваринът сякаш не споделяше отвращението на японеца към смъртта. Внимателно, но без погнуса той откри главата на директора Спаен, после смъкна платното от осакатения торс и вкочанените крайници. Не потръпна от противната миризма на разлагаща се плът, а заоглежда стореното от убиеца спокойно и безпристрастно.
Изведнъж Сано изтръпна. Не трябваше ли варваринът да се изненада от раните на Спаен? Или пък добре знаеше какво да очаква? А може би просто докторът толкова пъти бе виждал такива ужасни рани, че бе претръпнал към подобни изживявания.
Доктор Хюйгенс поклати глава.
— Това не убило — каза той, като посочи верижката с кръста. С мимики и жестове изимитира задушаване.
— Тяло подува вода… — след това посочи прободните рани: — Това не убило също…
— Какво имате предвид? — попита стъписан Сано.
— Как така? Че той е намушкан жестоко!
— Не. Не — доктор Хюйгенс измърмори нещо на холандски, явно объркан от липсата на японски думи в речника си. — Бой не достатъчно убива. Гледа? — той вдигна ръка, сякаш стискаше въображаем нож и се престори, че напада Сано, който инстинктивно вдигна ръка да се предпази и посегна към меча си. — Да! Ти защити, ти бори. Спаен не бори… — докторът докосна ръцете и китките на мъртвеца, по които нямаше никакви следи от отбрана. — Спаен силен. Спаен добре бори. Не оставя убият…
— Чудесно! — Сано въздъхна шумно. Обзе го отчаяние. Единственото по случая, в което досега не се съмняваше, бе как е умрял Спаен. А ето че докторът разби на пух и прах тази увереност. — Може би Спаен е бил убит, докато е спял. Но в стаята му нямаше следи от кръв. Може да е удавен. Но защо убиецът ще го обезобразява, след като вече е мъртъв, вместо да го натъкми като нещастен случай? И защо е сложил разпятието на врата му?
Доктор Хюйгенс се наведе над трупа, опипа с пръст разкъсаната плът около най-ужасната рана и я заоглежда над стъклата пред очите си. После отвори един шкаф, като си мърмореше нещо на холандски. Сано усети как дъхът му спря само при вида на онова, което се съдържаше вътре: триони, чукове, клещи, сонди, ножици и ножове с всякакви размери. Възможно ли е някой от тези инструменти да е нанесъл раните на Спаен? Докторът избра нож и клещи и ги постави върху масата. Явно с намерението да прави аутопсия, той отвори кепенците на прозореца.