— Не! — извика Сано, хвърли се към тях и ги пусна отново.
— Трябва светлина. Трябва въздух — възпротиви се Хюйгенс.
— Не можем да допуснем някой да ни види. Аутопсията е престъпление! — съзря недоумяващия поглед на доктора и опита да се изрази по друг начин: — В Япония да се реже труп, е лошо.
Изражението на доктора се проясни, от което стана ясно, че го е разбрал.
— В Холандия не лошо — каза Хюйгенс. — Ние гледа тяло, учи как работи. Учи как лекува. Всички гледа. Не наказва… Ти ходи училище?
Сано потвърди.
— Изучавах история, калиграфия, математика, военна стратегия, китайските класици, бойни изкуства. Когато завърших училище, преподавах тези предмети.
— А! — Хюйгенс закима ентусиазирано. — Ти учител — удари се в гърдите — как мен.
Те се усмихнаха един на друг. Плахото доверие между тях растеше и Сано се поддаде на порива да сподели нещо съкровено.
— Щях да остана учител до края на живота си — обясни той и разказа с най-прости думи как баща му в желанието си да подобри социалното положение на семейството го бе уредил с държавна служба на детектив от силите на реда, което бе довело до настоящия му пост. — Вие имате ли семейство?
Веселото изражение изчезна от пълното лице на Хюйгенс.
— Жена и син мъртви — каза той мрачно. — Татко иска аз учен. В Холандия аз доктор. Преподавам там, Париж и Рим също. Но повече не… — замълча, а после с усилие се усмихна и каза: — Сега гледа тялото Спаен. Ние учи. Добро, да? — взе един нож и пристъпи към аутопсията.
Първо изряза парчета разкъсана плът от вътрешността и около раната на гърдите. С клещите извади съсиреци кръв, части от кости и един охлюв, който се бе настанил в отвора. Вонята на гниещо месо стигна до ноздрите на Сано. Нещо се надигна в стомаха му. Съзнателно насочвайки вниманието си другаде, за да не повърне, той се зае да сваля синджирчето с кръста от врата на Спаен — важна улика, която не искаше да бъде погребана заедно с тялото.
— Какво търсите? — попита той с надеждата, че процедурата скоро ще свърши.
Хюйгенс отвърна с една дума, която Сано не разбра. Докторът навлизаше все по-дълбоко, извърташе клещите, човъркаше из плътта. Зловонна течност бликна от раната и в този момент клещите на доктора удариха нещо твърдо.
— А! — възкликна лекарят. Но не успя да хване предмета с клещите и затова донесе малък трион, с който разряза едно покрито с кръв ребро. Сано стисна очи, докато траеше ужасният стържещ звук. Когато ги отвори отново, видя как доктор Хюйгенс бръкна в раната. — А! — повтори той и победоносно измъкна мръсната си ръка от гръдния кош на Спаен. Изплакна намереното метално топче с размер на речно камъче в кофа с вода, после го показа.
Сано разбра какво е това, и сърцето му се сви.
— Куршум. Директор Спаен е бил застрелян.
— Застрелян. Да!
Доктор Хюйгенс с жест имитира стрелба и развълнувано заприказва на холандски, но Сано можеше да се досети какво казва.
— След като Спаен е умрял, убиецът се е опитал да извади куршума, но не е успял — опита се да отгатне Сано и продължи: — Затова е разрязал областта около огнестрелната рана, за да прикрие отвора. Ръгал е с ножа и е удрял тялото, за да изглежда, че Спаен е бил намушкан и пребит до смърт. Може би е християнин и е поставил кръста за изкупление. После е хвърлил тялото в морето с надеждата никога да не бъде намерено.
Отвън се чуха гласове, някой идваше.
— Подгответе тялото за погребението — каза той на Хюйгенс.
Аутопсията бе приключила, но на Сано му се щеше изобщо да не бе провеждана. Резултатът бе променил фокуса на разследването му и го бе поставил в опасната позиция, която се надяваше да избегне. Измяна… думата отекна в ума му, а заплахата от смъртно наказание и позор изглеждаше все по-реална. Варварите на Дешима нямаха оръжие, конфискуваха им го още на влизане в пристанището. Следователно убиецът бе японец, съотечественик, когото Сано трябваше да преследва с риск за собствения си живот.
Глава 9
Отпочинал след добрия нощен сън и с нов план за разследването на убийството, Сано се върна на Дешима рано на следващата сутрин. Мекото време от предишния ден беше сменено от мразовит вятър и плътни облаци.