— Няма!
Светлините започнаха да се придвижват към Дешима. Сано се примири с компанията на Хирата. Не беше време за кавги. Светлините все повече приближаваха брега, а от тях се извиваше дим. Бризът довя остър мирис на изгоряло. Сано започна да различава някакви тъмни очертания под светлините, а зад тях — дълга следа, която проблясваше на лунната светлина.
— Лодка? — прошепна Хирата.
Те проследиха с поглед как светлините стигнаха до входа към Дешима. Забелязаха как портите се отвориха и няколко тъмни фигури се спуснаха към водата.
— Холандците? — предположи Хирата.
— Или стражите — добави Сано.
После светлините угаснаха. Мрак обгърна острова. Сано изруга.
— Да идем там.
Той отряза въжето, с което лодката бе привързана към пристана. Хирата застана на кърмата, вдигна греблото и започна да гребе. Лодката се понесе по тъмната водна повърхност. Вятърът задуха студен и влажен, но напрегнатото очакване сгряваше Сано. Той знаеше, че вече е на път да открие убиеца на Ян Спаен. В този момент светлините се появиха отново, просветвайки над водата в южната част на острова по посока към пристанищния канал. Хирата изравни скоростта на лодката с тази на светлините.
— Дай да се приближим още — прошепна Сано.
Задъхан, Хирата напрягаше мускули да скъси разстоянието между тяхната лодка и светлините. Сано се взираше напред. Дали виждаше под светлините лодка с гребец на кърмата и пасажер на носа?
— Може да е Урабе — прошепна той и разказа на Хирата за своя разговор с търговеца и с Кийоши. После му разказа за убийството на Пеони.
Пристанищният канал започна да се стеснява. Те се насочиха към морето между укрепени с дървени стени отвесни брегове, които в горната си част преминаваха в терасирани нивя. Светлините свиха надясно.
— Отиват към брега! — вълнението на Сано нарасна. — Побързай, ще ги хванем там.
Хирата също зави, но светлините внезапно изчезнаха. Остана само едва доловимият мирис на пушек.
— Греби покрай брега! — нареди Сано.
Крайбрежната ивица бе неравна, назъбена. Сано и Хирата лавираха между частично скрити под водата скали. Над тях гората се издигаше като шумоляща черна стена. В брега се плискаха вълни. С напрегнат слух Сано се взираше в мрака. Нищо.
После, когато достигнаха мястото, където светлините бяха изчезнали, видя тесен процеп в бреговата ивица.
— Трябва да са влезли там! — Хирата насочи лодката в процепа. Там мракът бе почти пълен. Лодката се остъргваше в каменните стени на канала. Плясъкът от греблата отекваше в тишината. Като не знаеше какво да очаква, Сано стисна дръжката на меча и се приготви за сблъсък.
Процепът рязко сви наляво и те се озоваха в малък скалист залив. Луната осветяваше стръмен каменист бряг и голям отвор на пещера в средата. Отвътре се разнасяше морава светлина. Хирата насочи лодката към дясната страна на пещерата. Сано стъпи на брега и помогна на своя подчинен да изтегли лодката вън от водата. С Хирата до себе си и с изваден меч той се приближи на пръсти до входа на пещерата и надникна вътре.
Каменни стени и сводест таван ограждаха къс коридор. Дъното му бе покрито с морска вода. Досами водата от двете страни имаше тесни каменни первази. В дъното на коридора скалата се издигаше и оформяше площадка. Там се виждаше завързана лодка. Лодкарят бе изчезнал. При носа на лодката имаше прикрепен прът и нещо на пръта, което излъчваше силна морава светлина. Сано прибра меча си и направи знак на Хирата да го последва в пещерата. Запълзя покрай перваза, прилепен до грапавата повърхност на стената. Добраха се до площадката и от там се озоваха в лодката, която бе натоварена с дървени сандъци. Сано с любопитство огледа светещото приспособление. Представляваше метален фенер с форма на пирамида и причудливи вратички на всяка страна. Едната от тях бе отворена и вътре в метална чашка силно гореше някакво вещество. Отделяше морава светлина и черен дим. Сано завъртя дръжката встрани от пирамидата и започнаха да се отварят и другите вратички — зад всяка от тях имаше метална чашка с утайка от веществата, които най-вероятно бяха горели в зелено, виолетово и бяло.
— „Тайнствени светлини“. Дрън-дрън — каза той и гласът му отекна в пещерата. Това сигурно е дело на игумен Лиу Юн или на холандците…
Хирата вдигна капака на един от сандъците.
— Вижте това тук!
Сгушени в пластове памучна вата, лежаха десет механични часовника, досущ като онзи, който бяха видели в канцеларията на губернатор Нагай. Сано и Хирата отвориха и другите сандъци. В тях имаше мускети, револвери, муниции, аркебузи, китайски порцелан, персийска коприна, християнски разпятия и броеници и пакети с подправки, които изпълниха пещерата със сладкия аромат на канела и индийско орехче.