— Уверявам ви, че не зная за какво говорите — каза той през стиснати зъби. — Вашето обвинение е абсурдно, макар че престъпниците често се опитват да прехвърлят другиму вината за прегрешенията си. Това, което не мога да разбера, е как успяхте да въвлечете и такъв почтен и достоен момък, като сина ми…
Внезапно съмнение изникна в съзнанието на Сано. Може би Охира не е част от контрабандната мрежа и няма нищо общо с убийството на Спаен и Пеони. Може би с искреното убеждение, че Сано е злодей, който е съсипал Кийоши, сега той търсеше разплата. Сано реши да смени тактиката си:
— Аз самият вярвам, че Кийоши е невинен — каза той. — Ако кажете истината, може би ще успеете да го спасите.
Охира стана и отиде до прозореца.
— Разбира се, че е виновен — възрази му той и зарея поглед навън. — Кийоши бе хванат на местопрестъплението и направи признания… Трябва да понесе наказанието си; такъв е законът. Сега вече никой не може да го спаси.
И въпреки това Сано долови нотка на надежда в безизразния му глас.
— Губернатор Нагай и преводач Ийшино замесени ли са в контрабандата? Или вие заедно изпълнявате преките заповеди на дворцовия управител Янагисава да ме унищожите?
— Вашите обвинения срещу Нагай и Ийшино са клеветнически — Охира упорито се взираше навън. — А аз не съм посветен в заповедите на почитаемия Янагисава.
— Кой варварин е помагал на Спаен да внася стоки незаконно? — попита Сано. — Де Граеф или д-р Хюйгенс? Кой от вашите хора е помогнал да се преместят стоките от острова? Кой е управлявал лодката със светлините? Кой е убиецът на Ян Спаен? — Охира бавно се обърна към него. Сано продължи да говори тихо, като се опитваше да спечели предимство: — Само истината може да спаси честта на Кийоши.
В мига, в който чу името на сина си, Охира сякаш се вкамени:
— Вие загубихте властта си в Нагасаки, когато нарушихте закона — рече той хладно, — и аз не съм длъжен да ви отговарям… — въображаемата му броня стана почти осезаема.
Съмненията на Сано се подновиха и той започна да напада коменданта:
— Вие сте отслабили охраната на Дешима — обвини го той. — Наредили сте на пазачите да преместят стоките от склада, да отворят портите във водата и да оставят лодката със светлините да се приближи. Силите на реда и пристанищният патрул са на ваше подчинение. Жителите на града не са се намесвали; те са се страхували от тайнствените светлини. Пак вие сте оставили варварите да напуснат Дешима, защото са настояли да придружават стоката и да събират платата от клиентите… И после обвинихте мен, за да спасите собствените си кожи? — завърши той горчиво.
— Съсипахте сина ми, а сега си позволявате да ме обиждате? — очите на Охира пламтяха гневно. — Посветил съм живота си да защитавам закона. Никога не бих го нарушил и ще ви кажа защо. Когато бях десетгодишен, имах трима много близки приятели. Един ден замислихме да се гмуркаме за перли и после да ги заменим при китайските търговци за фойерверки. Беше противозаконно, но охраната около китайската колония не беше строга и често сделките се сключваха дори и през оградата. Случи се така, че баба ми се спомина и аз не можах да изляза от къщи, тъй че моите приятели отидоха сами. Единият се удавил, докато се гмуркал за перлите. Другите двама — те бяха братя — продали перлите на китайците, но на следващата нощ къщата им се подпалила от фойерверките и те обгорели до смърт. Само аз оцелях, защото не участвах. Приех го като знамение от боговете, че не бива да престъпвам закона и най-вече — да възпирам другите да го нарушават. И трябва да ви уверя, че съм изпълнил дълга си. Всеки, който твърди друго, ще заплати с кръвта си! — и посегна към меча си.
Сано сграбчи Охира за ръката, преди да измъкне острието от ножницата. Чувстваше, че комендантът е невинен, но не вярваше, че толкова способен и интелигентен човек като него изобщо не си дава сметка, какво става на Дешима. Затова попита:
— Къде се намирахте по времето, когато е изчезнал Ян Спаен?
Охира се напрегна, опитвайки се да изтръгне ръката си от хватката на Сано.
— Пуснете ме и се сражавайте като самурай!
Сано хвана и другата ръка на Охира, преди комендантът да успее да достигне късия си меч:
— Може би Пеони е видяла нещо, което я е направило опасна за вас? Вие ли я убихте?
— Пеони извърши самоубийство… — извика Охира и Сано усети в дъха му възкиселия мирис на болест. — Аз никога не доближавам този отвратителен квартал.
— Вие ли накарахте стражите да стрелят по мен? Къде бяхте миналата вечер?
— Предател! Страхливец! Боиш се да се биеш, когато чуждоземските ти съучастници ги няма да ти се притекат на помощ?