— Чувам, че сте един от най-добрите специалисти в търговията — каза той. — Аз имам нужда от съдружник. Вече разговарях с началниците ви и те са съгласни да ви преотстъпят на мен. — Ще получавате същата заплата за обичайните си задължения плюс процент от всичко допълнително, което изкараме. Гарантирам ви, че си заслужава.
Той изобщо не спомена какво бе видял, но многозначителната му усмивка не допускаше отказ. И така Де Граеф започна да го придружава. Вярно, търговията вървеше добре, бързо откриваха нови пазари и скоро натрупаха цяло състояние, но въпреки всичко Де Граеф намираше съдружието за непоносимо. Отвращаваше се от пиенето, хазарта и разгулния живот на Спаен, от войнствената му природа и от това, че непрекъснато поощряваше пороците му — осигуряваше му мъже, където и да отидеха. А веднъж поддал се на сексуалния си глад, Де Граеф не можеше да устои на постоянното изкушение. Така Спаен го обвързваше все по-здраво, докато най-сетне в Япония Де Граеф събра сили и заяви на Спаен, че съдружието им приключва. Последва скандалът, който бе дочул и доктор Хюйгенс.
— Вие също мразехте Спаен — отвърна Де Граеф на непохватния опит за изнудване. — Ако аз съм имал мотив за убийство, същото се отнася и за вас… — и го изгледа многозначително, а вътрешно се зачуди какво ли е сторил почтеният Хюйгенс, та толкова се е разтревожил. — Колкото до контрабандата — продължи Де Граеф, — имали сме еднакъв достъп до стоките. Само че вие сте този, който говори местния език, нали така?
Хюйгенс зари лице в шепите си и отрони отчаяно проклятие:
— Verdomme! По дяволите!
Де Граеф се усмихна.
— Тъй че, както изглежда, ще трябва да се обединим в името на собствената си сигурност — заяви той. — Ако вие пазите моята тайна, и аз ще пазя вашата. Ако сме категорични в позицията си, никой не може да ни обвини в убийството на Спаен. Ще бъдем в безопасност.
Докторът вдигна поглед и закима припряно с жалко облекчение и благодарност.
— Да, да. Точно така ще постъпим! — и сграбчи ръцете на Де Граеф в пълните си лепкави длани. — Благодаря ви, Маартен!
На улицата стражите обградиха другите трима холандци, които се бяха върнали от пътуване същата сутрин. Главният преводач Ийшино махна и извика:
— Помощник-директор Де Граеф! Доктор Хюйгенс! Време е за погребението на Ян Спаен.
Де Граеф стана и пое към стълбата.
— И аз ви благодаря, Николаес.
Може душата му да е прокълната вечно да гори в ада, но с малко късмет нито японците, нито холандските власти ще го накажат за убийството на Спаен или за някое друго престъпление. Опасността скоро ще отмине и той ще се върне в Холандия като богат и свободен човек.
Глава 23
Погребалната процесия с ковчега на Ян Спаен се изкачваше по стръмните улички към холандското гробище. Преоблечен в тържествени траурни одежди, Сано яздеше почти в края. Най-отпред двама конници проправяха път през тълпата, която се бе събрала да види варварите. Продължаваше да ръми, но никой не търсеше подслон.
— Отдръпнете се! — крещяха войниците, които подтичваха покрай процесията и избутваха напиращата напред публика. — Който пипне или говори с варварите, ще умре!
Но въпреки цялата трескава суматоха погребалното шествие изглеждаше безлико и скромно — нямаше цветя, носачи на фенери, свещеници, песнопения, тамян, камбани или барабани; нямаше и пременени в бели роби оплаквани. Шестима слуги от Дешима, облечени в ежедневните си кимона, носеха ковчега, след тях вървяха помощник-директорът Де Граеф, доктор Хюйгенс и другите трима холандци, които току-що се бяха върнали от посещение при най-големия даймио на Кюшу. Следваха ги Охира, Ийшино, Нирин и двайсет стражи в ежедневно облекло. Точно пред Сано яздеше йорики Ота с още две официални длъжностни лица в Нагасаки. След тях пристъпваха четирима селяни с въжета и лопати.
Законите против християнството забраняваха на холандците да изпълняват своите погребални ритуали и Сано изпита съжаление към Ян Спаен, който бе намерил смъртта си на чужда земя и сега погребението му се превръщаше в евтино зрелище за любопитните местни жители. Най-сетне шествието стигна до гробището. Високи кипариси ограждаха обраслото с трева пространство, нашарено с редици дървени колове, които бележеха гробовете на варварите. Комендантът Охира пристъпи напред и обяви: