Сано продължи:
— По някакъв начин ти си разкрил контрабандата… Докато си бил на Дешима? Или си видял нещо от наблюдателната кула? Или си проследил тайнствените светлини? Искал си да ги заловиш и да станеш герой? Кийоши? Отговори ми! — младият самурай не реагира. — Кого очакваше да завариш в заливчето? Пазачите на Дешима? Ийшино… или баща си? — от възможните извършители комендантът Охира бе не само с най-големи възможности за контрабанда, но и най-близък на Кийоши. — Нима зачерни себе си и обвини мен, за да защитиш него? Той ли е убиецът на Ян Спаен?
И тогава устните на Кийоши се размърдаха в дрезгав шепот — толкова тих, че Сано трябваше да се приближи съвсем, за да го чуе.
— Смъртоносното шествие тръгва нагоре по хълма към мястото за екзекуции. Разсъмва се и войниците водят осъдения Йошидо Гандзаемон, обвинен в предателство за обида на шогуна. Аз съм в шествието заедно с другите свидетели. Екзекуцията ме плаши до смърт, макар че няма за какво да се тревожа, не съм сторил нищо лошо… Но когато стигнахме там, изведнъж аз вече не съм сред публиката… аз съм самият затворник. Чувствам въжетата, които прерязват китките ми… — Кийоши бавно премести ръце зад гърба си и ги задържа там, все едно бе завързан. — Усещам с тежките вериги около глезените си. Виждам как всички са приковали погледи в мен. Баща ми е там. И губернатор Нагай, и другарите ми от пристанищния патрул… Те ме презират, защото аз съм предател. Войниците ме карат да коленича пред палача, аз моля за милост, защото съм невинен. През целия си живот и съм служил вярно на шогуна. Най-усърдният съм в службата. Винаги доброволно съм поемал извънреден ни дежурства. Практикувам бойни изкуства, за да може с един ден да спечеля за своя господар слава на бойното поле. Прекарвам нощите си на наблюдателната кула, на пост за чуждоземни бойни кораби… Уча холандски, за да разбирам варварите, чиято бойна мощ — заплашва земите ни. Никога не съм предприемал действия срещу шогуна или неговия режим. Който си твърди това, лъже! Но губернаторът изрича обвиненията си срещу мен и всички заклеймяват Охира Кийоши като предател…
Сано стисна слабите, мускулести рамене на момъка, за да го извади от мрачните му видения:
— Кийоши, ти ли отнесе холандските стоки в заливчето снощи? Защо излъга за мен? Отговори!
— Моля ви, пуснете ме! — очите на Кийоши се завъртяха в ужас. — Просто се опитвах да спра… не исках никой да разбере за… не! Не мога да кажа…
— Кийоши, трябва да ми кажеш истината. Единствено така можеш да помогнеш на себе си или на хората, които обичаш…
Вратата се отвори с трясък и надзирателят каза:
— Трябва да си тръгвате вече…
— Само още една минута — помоли Сано.
Но надзирателят поклати глава:
— Елате друг път.
Стражите изведоха Сано вън от килията на Кийоши и надзирателят залости вратата. В този миг затворът бе разтърсен от невъобразим трясък. Сано изтръпна. Ушите му заглъхнаха. От тавана се посипаха парченца гипс.
— Какво беше това, за Бога? — възкликна надзирателят. — Гръмотевица? Земетресение?
Внезапното осъзнаване на онова, което се бе случило, изпълни Сано с ужас.
— Холандският кораб! — възкликна той и се втурна към изхода.
Глава 25
Предположението на Сано се оказа вярно. Задъхан, той стигна до крайбрежната улица и видя как със зловещо величие холандският кораб напредва по канала към пристанището. Черен дим се стелеше над оръдията, стърчащи от долната палуба. Пламъци просветваха по борда на една патрулна лодка, чиято кърма вече бе потънала във водата. Холандският капитан бе навлязъл в пристанището преди изтичането на двата дни и бе открил огън по войниците, които се бяха опитали да спрат кораба. Най-ужасните страхове на Сано се бяха сбъднали.