— Трудно ми е да проумея защо проявявате такъв активен интерес към проблемите на нацията, след като дните ви на тази земя са преброени.
— На ваше място не бих хранил такава непоколебима увереност, ваша светлост — кротко отвърна Сано.
— Днес разговарях с Кийоши, Ийшино и Охира. Колкото по задълбочено се вгледа човек в обвинението ви срещу мен, толкова по-несъстоятелно изглежда то. В края на краищата нямате нито един непредубеден свидетел. Изключено е трибуналът да не го отбележи.
— Нима? — изражението на Нагай остана безстрастно.
— Вземете Кийоши например — продължи Сано. — Неговите показания ме свързват с контрабандата, но той загуби разсъдъка си. Съдиите ще подложат на съмнение всяка негова дума. И не е трудно да се заключи, че той е излъгал, за да защити някого, с когото здраво е обвързан лично или професионално… — „Като вас, губернаторе“, подсказваше тонът му. — А и Ийшино. Само двамата бяхме на кораба, когато разговарях с варварите. Аз може да твърдя същото и за него. Неговите показания срещу моите. Кой ще ги потвърди? Пък и така свободно говори с холандците…
— Какво искате да кажете? Ийшино и комендантът Охира са много солидни свидетели. Имат безупречни досиета…
— Ха-ха! — изсмя се в отговор Сано. — Охира пък е най-съмнителният ви свидетел. Кой по-лесно от него би могъл да убие варварина от Дешима? Освен това, ако аз бъда осъден като предател, това ще оневини сина му, нали така? — Сано описа намека за конспирация, който бе доловил в разговора между Охира и Нирин. — Според мен комендантът е главният заподозрян.
— Че за какво му е да убива Ян Спаен?
Удар в десетката. Липсата на мотив бе единственото слабо място в теорията на Сано за Охира.
— Не зная, но ще разбера — отвърна той. — Свикването на трибунала ще бъде неприятно както за магистратите, така и за бакуфу, където гледат с лошо око и на всеки, който злоупотребява със закона за лични облаги. А аз имам съюзници в Едо. Можете да си спестите доста неприятности, като свалите обвиненията срещу мен, преди нещата да са отишли твърде далеч…
Нагай поклати глава.
— Давам си сметка, че е във ваш интерес да дискредитирате свидетелите пред мен, за да пренебрегна показанията им. Но това е невъзможно. Законът изисква да преследвам предателите без изключение и пощада.
Бойният кораб стигна до пръстена от патрулни лодки. Губернатор Нагай се надвеси над парапета и даде някакви команди. Пръстенът се отвори, за да пропусне бойния кораб. Сано съзря капитан Ос, застанал на палубата на своя кораб. Червените му коси се вееха като подети от вятъра пламъци. Бе насочил мускет право в японския боен кораб.
— Ийшино! — извика губернаторът. — Качи се тук!
Преводачът пристигна с лице като на смъртник.
Капитан Ос извика нещо.
— Каза да не приближавате повече, иначе ще стрелят — разтреперан повтори Ийшино.
Нагай отправи леден поглед към Сано.
— Сега вие поемате командването.
— Спрете кораба! — нареди Сано. Гребците вдигнаха греблата. Подгизналите платна заплющяха на пропития с дъжд вятър. Със силен плясък котвата бе хвърлена във водата. Корабът спря. Сано махна с ръка за поздрав и извика:
— Капитан Ос! Помните ли ме? — Ийшино с треперещ глас преведе думите на Сано. — Дадохте ми два дни да заловя убиеца на Ян Спаен и да осигуря безопасен подслон за екипажа ви. Защо променихте решението си?
Ос не свали оръжието, а само източи врат, за да види Сано, след което извика ядно в отговор.
— Казва, че му омръзнало да чака — изхленчи Ийшино.
— Капитан Ос, моля, заповядайте на хората си да прекратят огъня! — миролюбиво рече Сано. — Върнете се вън от пристанището, докато бъдем готови да ви ескортираме до брега.
Щом Ийшино свърши да превежда, дулото на оръжието в ръцете на холандеца избълва огън. Разнесе се гръм, който първо раздра въздуха и после се понесе през водата. Куршумът разби на парченца една от рейките на бойния кораб. Избухнаха викове, задрънча оръжие. Към стотина лъка бяха опънати с готови да полетят към целта стрели. Разнесе се мирис на горещ кремък и обгорял плат, когато стрелците запалиха фитилите, с които да възпламенят барута и да запратят куршуми и снаряди към врага.
— Не! — изкрещя Сано. — Не стреляйте!
Губернаторът с неохота даде заповед да не отговарят на огъня. Холандецът закрещя нещо на неразбираемия си език.
— Превеждай! — нареди Сано на Ийшино.
— Каза, че в трюма на кораба му има цяло състояние в стоки. Иска да ги изкупим незабавно, и то на цена, която той ще определи. А също и да му откарате убиеца на Ян Спаен жив или мъртъв… И да ги пуснете на сушата… Иначе ще унищожат Нагасаки!