Беше по време на кермис — холандския годишен фестивал. Под пъстроцветни шатри търговци предлагаха вкуснотии и дрънкулки, акробати и клоуни забавляваха тълпата, циганки предсказваха бъдещето. Една от атракциите включваше изложба на телесни аномалии — показваха двуглаво прасе и човек без крака. Подпийнали и развеселени, Хюйгенс и приятелите му се промъкваха през навалицата. Търсеха съперническа студентска компания — обичаят на кермис беше да размажат по лицата на „враговете“ си брашно и разтопен восък.
— Излез навън, Франц Тулп, страхливецо! — викаше Хюйгенс към главатаря на противниковата банда.
Франц Тулп отвърна само с презрителна усмивка.
Хюйгенс хвърли брашно и восък към него, а в отговор Франц Тулп го заля с чаша бира. После изведнъж, незнайно защо, забавлението премина в истинска битка. Размахаха се юмруци; засвистяха бастуни. Смехът премина във викове на болка. Хюйгенс подгони Тулп и го притисна в дъното на една алея. Алкохолът замъгли съзнанието му и той бръкна за късата глинена пръчка, която носеше винаги у себе си…
Внезапно вратата на общото помещение се отвори с трясък и заместник-началникът по охраната Нирин се втурна вътре. Той изблъска Хюйгенс от стаята, преведе го през потъналата в полумрак уличка и го закара в лечебницата. Прозорците светеха. Нирин отвори вратата и го бутна вътре с думите: — Спаси го, варварино!
В стаята стояха четирима пребледнели стражи и един уплашен младши преводач. На масата лежеше неподвижно млад самурай с дълбока рана на голото с бедро.
— Негов син — обясни преводачът на развален холандски. — Ранен кога холандски кораб потопя патрулна лодка. Моля, доктор, ти него спаси?
Хюйгенс приближи до младежа, пипна студената шия и усети едва доловим пулс.
— Донесете топла вода! — нареди той.
Преводачът преведе; стражите се подчиниха. След като изми кръвта от раната, Хюйгенс извади тънка игла и дълъг косъм от човешка коса. Заши срязаната артерия с малки бодове. Събра плътта около нея с по-дебела игла, вдяната с конски косъм. Японците зашепнаха в благоговение. Хюйгенс превърза раната и каза на Нирин:
— Синът ви е загубил много кръв. За да живее, ще му трябва допълнително. Донесете едно куче.
Стражите го изгледаха с подозрение — нима Хюйгенс възнамеряваше да наруши Декрета за защита на кучетата — странния закон, поставящ живота на четириногото над живота на човека. Токугава Цунайоши бе издал този указ, защото будистки свещеник му бе предсказал, че ще се сдобие с наследник само ако закриля бездомните псета.
— Няма време за обяснения — повтори Хюйгенс нетърпеливо. — Донесете кучето или момчето ще умре.
Стражите хукнаха навън. Докато ги чакаше, докторът отново се върна към спомените си.
Спаен се бе появил точно в момента на това нелепо убийство. Стъписан и ужасен, Хюйгенс побягна и се скри в жилището си. Дни наред стоеше и чакаше да дойде полицията или Спаен да поиска нещо от него. Но когато минаха седмици и не се случи нищо, той си позволи да повярва, че е избягнал наказанието и му е даден втори шанс. След инцидента с Тулп Хюйгенс се промени напълно. Прекара следващите двайсет години, изкупвайки греха си. Напусна бандата, престана с пиенето, залегна над уроците и завърши първи по успех в курса си. Спечели мечтаното преподавателско място в Лайденския университет. Канеха го за лекции в Рим и Париж. В частната си клиника лекуваше както изтъкнати личности, така и пациенти без пукнат грош. Ожени се за Джудит, роди им се син и Хюйгенс почти бе забравил своето злодеяние и мъжа, който бе запазил съучастнически тайната му. И точно тогава, след една лекция, когато Хюйгенс излизаше с група колеги от залата, забеляза във фоайето полузабравен призрак от миналото. Замръзна на място.
Ян Спаен се усмихна.
— Великолепна лекция, доктор Хюйгенс — каза той. Чертите му все още бяха красиви, тялото — силно, косите — златисти, а погледът — дързък и интелигентен. Би го познал навсякъде. Хюйгенс си даде сметка, че Спаен е дошъл да си прибере заема. — Имаме доста да си поговорим… — и отведе доктора в една пуста уличка. — Аз съм търговец в компанията „Ист Индия“, скоро корабът ми отплава отново. Търся добър лекар за екипа си. От лекцията ви разбрах, че сте специалист по травматични рани и тропически болести. Какво ще кажете?