Хюйгенс се вцепени, заекна:
— Но… аз не мога… Работата ми… семейството…
— „Герти“ ще отплава за Островите на подправките следващата седмица — каза Спаен. — Ще се видим тогава.
Хюйгенс нямаше друг избор, освен да приеме. Ако онова, което Спаен знаеше за него, станеше публично достояние, той и бездруго щеше да бъде съсипан. Напусна преподавателското си място и закри клиниката си въпреки протестите на семейството и колегите. Обзет от страх, че ще загуби любовта и уважението им, ги остави да си мислят, че е развил внезапна страст към далечните морски плавания. В онзи студен мрачен ден Хюйгенс за последен път видя съпругата и сина си, а животът на море се оказа по-ужасен, отколкото си бе представял — бури, пирати, отвратителна храна, болести; непрестанна заплаха от бунтове, безброй злополуки, военни стълкновения. Но Ян Спаен вирееше добре въпреки всички опасности. Ден след ден Хюйгенс трябваше да търпи дебелашките му шеги и закачки. Две години по-късно един холандски моряк му донесе новината, че Джудит се е споминала при някаква епидемия. Петер, неговият обичен син, бил пратен в бедняшки приют, където починал скоро след това. Всичко това нямаше да се случи, ако Хюйгенс не бе напуснал семейството си! Омразата му към Спаен се разрасна неимоверно. Професионалната етика забраняваше на доктора да отнема човешки живот и въпреки това той мечтаеше да убие Спаен…
Висок лай отвън обяви завръщането на стражите. Те внесоха в лечебницата игриво черно куче, вързано с въже за врата. С един-единствен удар по врата Хюйгенс го уби. Направи няколко бързи среза във врата му, извади дълга бяла жила, която продължаваше да пуска топла кръв в ръцете му, и я изплакна в кофа с чиста вода. После се обърна към Нирин:
— Седнете на масата и си запретнете ръкава, за да мога да прелея част от вашата кръв на сина ви.
Извади от медицинската си чанта две малки сребърни канюли — с по един тъп и един подрязан под ъгъл край. Мислено отправи молитва операцията да протече успешно. Щеше да прелее кръв от близък роднина на пациента, което в повечето случаи увеличаваше шансовете за успех, но невинаги. Неясно защо, но невинаги.
Хюйгенс опипа с пръст студената, безчувствена ръка на младежа и намери една вена. Проникна в нея с острата част на канюлата и я свърза с кучешката жила. По същия начин свърза жилата с другата канюла, която пък заби в тялото на Нирин. Кучешката жила почервеня, когато кръвта на заместник-началника потече по нея. Отвън долитаха гласовете на стражите, които бяха отишли да скрият останките на кучето — поредната тайна на Дешима. В лечебницата цареше изпълнена с очакване тишина. Нирин наблюдаваше лицето на сина си. Хюйгенс усети как пулсът на момчето постепенно се усилва. Цветът му се възвърна; клепачите му трепнаха и той отвори очи.
— Ото сан — прошепна момъкът.
Суровите черти на Нирин омекнаха; той докосна сина си по бузата. Преводачът засия. За момент Хюйгенс усети въодушевлението, с което го бе изпълвало спасяването на всеки живот. После ужасът и нещастието се върнаха. Дори медицинските чудеса не бяха в състояние да компенсират всичко загубено, откакто бе започнал работа за „Ист Индия“. Смъртта на Спаен не можеше да върне онова, което си бе отишло завинаги, нито да сложи край на омразата му към него. А ако сосакан Сано научеше истината за доктора, нямаше повече да търси убиеца на Ян Спаен.
Глава 27
Подгизналата от дъжда панорама на Нагасаки отминаваше като размазана картина пред погледа му, докато Хирата се носеше по мокрите улици, спускаше се по зловонни пътеки и тичаше нагоре по хлъзгави стълби. Измръзнал и изтощен, той копнееше за топла вана, храна и сън. Но нямаше пари, а и трябваше да се движи, за да не позволи да го заловят войниците, които продължаваха щателно да претърсват града.
Миналата нощ край пещерата бе чул шумове в заливчето и се бе върнал точно навреме, за да види как арестуват Сано и Кийоши. После пристанищният патрул се втурна след него. И Хирата прекара цялата нощ, тичайки през гората, катерейки се по хълмовете и пълзейки през нивята. Призори, изтощен до припадък, бе откраднал час почивка, покатерен на едно дърво. Но сънят не му бе донесъл покой, защото сънува предишния си господар, засадата в чайната и собственото си бягство.
Когато се съвзе, първо се зае да установи какво се бе случило със Сано. Навсякъде из града вестопродавци се надвикваха: „Сосакан Сано е урагири!“ Хирата дръпна един вестник и прочете възмутителните обвинения срещу господаря му. С облекчение научи, че Сано ще остане жив и на свобода до свикването на трибунала сред три дни — достатъчно време да събере доказателства срещу истинските престъпници и да оневини господаря си.