С периферното си зрение Сано видя, че комендантът Охира вади късия си меч. Съдиите Сегава и Дадзай се суетяха зад него. Битката се вихреше все тъй ожесточена.
— Охира! — извика Сано. — Не!
С нечовешки вик комендантът Охира заби меча дълбоко в корема си. Духът на самурай в Сано приветства решението на Охира, което предотвратяваше позора на публичната екзекуция и възстановяваше честта му, но съвестта му се сгърчи от това, че причинява нова смърт. Може би тайно се бе надявал по някакъв начин да спаси коменданта? Но самобичуването трябваше да почака. Ийшино наблюдаваше предсмъртната агония на Охира. Сано се хвърли напред. Сграбчи с една ръка десницата на преводача, а с другата стисна цевта на пистолета.
— Пусни го, пусни! — изкрещя Ийшино.
Докато се бореха за оръжието, то се люлееше застрашително в двете вкопчени в него ръце, като описваше произволни дъги във въздуха. Мършавият Ийшино бе по-силен, отколкото Сано бе очаквал — блъскаше и риташе с дървените си обуща. Болка прониза краката на Сано. Той политна, но с отчаяни усилия задържа пистолета. Ийшино се изплю в очите му. Топлата слюнка заслепи Сано. Двамата се завъртяха в странен танц. Сано дръпна оръжието нагоре, като я го насочи в тавана. Ако успееше да изстреля патрона във въздуха… Но Ийшино затисна предпазителя с пръсти. Когато Сано се опита да ги отмести, преводачът наведе глава и го ухапа по ръката малко над китката. Сано неволно отпусна пръсти. Тогава Ийшино го извъртя и миг след това бе насочил дулото между очите на Сано.
— Ще те убия! Мразя те, както и всички останали. Вие ме превърнахте в престъпник!
Сано напрегна всички сили и рязко блъсна преводача в една колона, но той продължаваше да стиска оръжието. Тогава Сано дръпна своя противник от колоната, приклещи крака му със своя и го сви рязко. Ийшино изпусна вик на изненада и политна назад. Двамата се строполиха на пода, като Сано се озова отгоре. Сега пистолетът бе притиснат между гърдите им. Под тежестта на Сано не можеха да помръднат вкопчените си ръце, а преводачът бе прикован към пода. Той заби острите си колене в слабините на Сано и се извърна на една страна. Двамата се превъртяха няколко пъти, лицата им почти се докосваха, а брадичките им бяха разделени от стоманената цев. Сано забрави желанието си да види този престъпник официално осъден и пратен на екзекуция. За да оцелее, той трябваше да убие Ийшино. Една колона спря движението им, когато с трясък се блъснаха в нея. Сано вложи цялата си сила и дръпна пистолета. Тялото на преводача се повдигна заедно с него. Сано го тръшна обратно и блъсна главата му в каменния под. Ръката, стиснала оръжието, леко се отпусна. Пръстът на Сано се озова на извития метален спусък и го дръпна.
Светът избухна. Пистолетът даде откат в гърдите му и го зашемети. Ушите му писнаха, остър барутен дим нахлу в дробовете му. Топла кръв опръска лицето му и обагри всичко в червено. Стенейки, се претърколи настрани от тялото на преводача. Почувства нечии ръце върху раменете си и чу Хирата да казва:
— Сосакан сама, всичко е наред. Ийшино е мъртъв, а така също Нирин и стражите. Вие сте добре. Свърши се.
Сано хвърли поглед към Ийшино. Преводачът лежеше неподвижно по гръб, все още с пистолета в ръце. Под лявата страна на челюстта му, там, където куршумът бе пронизал шията, зееше дълбока рана. Очите му бяха изцъклени в безмълвен шок.
Такеда застана до Сано.
— Ще изпратя в Едо доклад за днешните събития, в който ще бъде упоменато, че трибуналът обявява вас и вашия помощник за невинни по всички предявени обвинения — другите съдии с неохота закимаха утвърдително. — А вие ще получите награда за героичната си борба срещу предателите на шогуна.
Думите блъснаха Сано като звуци на фалшив акорд. Той стана бавно и огледа лежащите на пода двайсет и един трупа. Наместо ликуване усещаше кръвта на Ийшино по кожата си, чувстваше метално соления й вкус. Справедливост ли бе дирил или отмъщение за враговете си? За какво умряха Пеони, Охира и Стария шаран? В името на принципите или за да задоволят жалката му потребност да доказва моралното си превъзходство — както бе сторил с Аой, жената, която никога нямаше да престане да обича?
Как да продължи напред, без да знае истината за самия себе си?
— Хайде, сосакан сама — Хирата го хвана за ръка. — Да се махаме от тук.
Глава 35
Осмият месец настъпи и донесе хладни нощи и ясни, вдъхващи бодрост дни. По една огряна от слънцето ливада с полюшващи се златисти треви на върха на хълма Сано крачеше редом с доктор Хюйгенс. Есенният вятър разпръскваше мирис на запалени огньове. Птици се виеха високо в ясното синьо небе, оплаквайки края на лятото с жалния си писък. Цветни петна в червено, охра и кафяво се вплитаха в зеления гоблен на гората. Варваринът беше с черна шапка и наметало и носеше голяма обла кошница. Наблизо кръжаха десетимата пазачи, определени да съпровождат доктора при неговото официално разрешено дирене на лечебни растения.