Хюйгенс се наведе, откъсна една лоза и каза шепнешком, за да не чуят пазачите, че говори японски:
— Добро за изгаряния — и прибра растението в кошницата.
Сано отскубна стиска джоджен, често предписван от японски лекари.
— Добро за болки в стомаха — каза той на Хюйгенс.
В спокойно разбирателство те внимателно претърсваха ливадата за лечебни растения и обменяха медицински знания. Петнайсет дни бяха минали от нападението над китайския храм. На следното утро Сано бе отишъл на Дешима да информира оцелелите холандци за смъртта на Де Граеф и да се извини на доктор Хюйгенс за неоснователните си подозрения към него. По-късно той и върховният съдия Такеда смениха целия персонал, поддържащ охраната на Дешима, с доверени воини, подбрани след обстойно събеседване и задълбочено проучване на служебните им досиета и личните им качества.
Далеч в пристанището се полюшваше величествен кораб, чийто флаг носеше герба на Токугава. Бе пристигнал предишния ден с важни вести от Едо. Когато оздравял и открил отсъствието на Сано, шогунът отменил заповедите на Янагисава и наредил сосакан сама незабавно да се завърне у дома. Затова Сано трябваше още същия ден да напусне Нагасаки… но не и преди една последна среща с варварина. Доктор Хюйгенс вдигна една богомолка от стрък трева и я постави в стъкленица.
Докато търсеха различни видове лековити треви, погледът на Сано се зарея към холандския кораб, хвърлил котва до голия скалист бряг на Такаяма. След нападението Сано бе отнесъл на капитан Ос труповете на Ийшино и на Лиу Юн — убийците на Ян Спаен и на Маартен де Граеф. Ос се бе оттеглил от пристанището. Няколко души от екипажа останаха на борда, а другите съпроводиха товара до Дешима. Новият персонал на „Ист Индия“ се настани на острова. Сега корабът очакваше благоприятни ветрове, за да отплава.
— Скоро заминава — каза Хюйгенс. — Иде у дома.
У дома, за да съгради отново живота си, който Ян Спаен бе разрушил; да възобнови медицинската си практика и с несекващи усилия да търси изкупление за злодеянието от младежките години. Докато си представяше дългото пътуване на Хюйгенс през океана, Сано си помисли колко малка е страната му в сравнение с огромния свят отвъд нейните брегове. Осъзнаваше, че Япония не може вечно да се изолира от целия свят. Политиката на бакуфу представляваше твърде нестабилна бариера. Все повече чуждоземци щяха да пристигат — не само от Холандия, а и от много други варварски земи — с по-добри кораби и по-мощни оръжия, ненаситни за нови територии и търговия. Сано вече виждаше в шогуна и бакуфу не всемогъщите тирани, а дребни хорица, които се ужасяват да не изгубят властта си.
Скоро кошницата на Хюйгенс се напълни. Съпроводени от охраната, те се спуснаха по хълма и прекосиха заедно града. Пред портите на Дешима двамата се сбогуваха.
— Сайонара, сбогом. Желая ви щастливо плаване, много радост и успех в живота — каза Сано с поклон.
— Сайонара и успех, приятел — докторът протегна ръце.
Първоначално Сано не разбра непознатия жест. После стисна ръцете на Хюйгенс в своите в клетва за вечно приятелство по маниера на варварите.
Хирата и екипажът вече бяха на борда на кораба с всичкия багаж и необходимите за пътуването провизии. Една лодка чакаше да откара Сано на борда. Събраха се зяпачи да гледат отплаването. От тълпата се отдели едно странно трио и се приближи до Сано — Джунко, сияеща в своето кимоно в бяло и червено, придружена от баща си и Кийоши.
В деня след нападението Сано лично бе освободил младия самурай от затвора на Нагасаки и го бе отвел в дома му. В онзи момент Кийоши бе като в несвяст, но сега Сано с облекчение констатира, че макар и все още слаб и блед, той вече изглеждаше съвсем добре.
— Искаме да ви засвидетелстваме уважението си и да ви пожелаем приятно пътуване — каза Кийоши тържествено и тримата сториха дълбок поклон.
Учтивите благопожелания засилиха чувството му за вина.
— Кийоши, за баща ти… Не очаквам да ми простиш, но те моля да приемеш искрените ми извинения. Ако има нещо, което мога да сторя…
Очите на младежа потъмняха от болка, но не и от гняв.
— Баща ми бе решил своята съдба още преди вие да пристигнете в Нагасаки. Онова, което правеше, не беше хубаво… — Кийоши преглътна с мъка, но после се овладя. — Но като отне собствения си живот, той възстанови честта на нашето семейство. Смъртта му не бе по ваша вина — после Кийоши добави вече по-ведро: — Имаме хубави новини — с Джунко ще се оженим. Семействата ни дадоха съгласието си за брака…