Направи неопределено движение във въздуха.
— Я се опитай да я отвориш — рече и ми подаде бутилката.
— Няма ли да е по-добре, ако…
— Моля ти се — въздъхна той отчаяно, — отвори бутилката и не говори повече. Стига проповеди!
Развих капачето и му върнах бутилката. Той я задържа опряна до гърдите си и попита:
— Ама ти още ли си тук? Бягай, бягай! Ще се опитам да заспя. Нищо повече. Иди се оправяй сам, моля те.
Излязох пак в коридора. Тук-там тъмнината се разпукваше в светли петна — плахи предвестници на утрото.
Злите сили напуснаха тялото ми, безчувствено, блудкаво успокоение размекваше плътта и мислите ми.
Скоро полето щеше да се разлюлее пред очите ми като млада невеста. Коне и дългороги волове щяха да щъкат на воля из полската шир, из стърнищата щяха да се извисят конусите на копите сено.
Трите букви на думата Рим дразнеха небцето ми като вкусен залък.
Не изпитах повече желание да се обърна и да го шпионирам.
VI
Бурята изсипваше все още рехави потоци, но светкавиците и гръмотевиците бавно се отдалечаваха. От прозореца на хотела видях един от пазачите на паркинга за коли да прибягва, превит под импровизираното наметало от найлон. Той се прилепи до някакъв навес, от който се подаваха краката и обувките на скрилите се от пороя хора. От време на време момичешко засмяно лице се навеждаше да провери дали вали. По жълтите стени личаха широки петна влага, паважът и асиметричната редица покриви блестяха в сребристите отражения на стичащите се виолетови струи дъждовна вода.
Широкият цветен чадър върху терасата се поклати, но последният порив на вятъра го преобърна.
— Още не си ми прочел хороскопа, маестро — оплака се той от леглото.
На сивите лъчи светлина стаята издаваше възрастта на протритите пердета и на избелелите волани на цветя над вратите. Леглата ни бяха железни и различни. Управата, след остра разправия, се бе съгласила да отпусне жалък разделителен параван между двете легла, който отнемаше още повече пространство и светлина.
— „Колебания в търговската ви дейност. Бъдете внимателни при покупки и продажби. Чувства: предложете другата си буза на този, който ви е обидил. Здраве: психофизично равновесие“ — прочетох аз.
— Да се обесят! — измърмори той. — Давай, чети за Козирог!
— „Големите амбиции не са за вас, преценявайте добре идеите, които са ви в главата. Чувства: запазете спокойствие. Здраве: не се преуморявайте на работа.“ Защо пък точно Козирога, господине?
— Това беше за моя братовчед, свещеника — засмя се той. — Вали ли още?
— Почти не.
— Жалко! Нетрайни римски бури. Чакай ме долу. Повикай такси. Да ми се махне тази грижа за братовчеда — рече и почна да се надига от леглото.
— Не е ли по-добре да чакам тук?
— Бъди спокоен! Познавам този бълхарник от цяла вечност. Нищо не се е променило, дори дупките по килимите. Слизай долу!
Чинията със сандвичите му бе още пълна, но бутилката „Сент Емилион“ — празна.
Група стари американки изпълваха стълбищната площадка на втория етаж. Носеха качулки от найлон, а върху обувките си — прозрачни кесийки. Смееха се, докато разглеждаха някакви малки плетени шишета за вино, една цветна забрадка, две изрисувани раковини. И портиерът беше стар. Той беше много висок, сякаш се крепеше на невидими патерици, и с пръст поучаваше своя помощник — мустакат, плещест младеж в нова униформа.
Таксито доста се забави.
Когато той слезе, старият портиер тръгна насреща му с разперени като криле ръце. Стиснаха си ръка, разговаряйки усмихнато и шепнешком.
После излезе да подиша измития въздух.
— Старият мръсник! — рече той доволен. — Най-малко стогодишен е. Ако му допаднеш, ще ти свали луната. Иначе никакъв бакшиш не го задоволява.
Високи облаци пълзяха, откривайки процепи небе. От паважа лъхаше на вода и изгнили автомобилни гуми.
Шофьорът на таксито летеше с голяма скорост из тесните улички. Бамбуковият бастун го чукна по рамото.
— Ако не са ти сложили пипер отзад, карай по-бавно — предупреди го той.
— Разбира се, господине, както желаете — усмихна се шофьорът.
Имаше голяма беззъба уста, а дебелият врат преливаше на дипли от яката му.
Минавахме покрай реката, чиито мътни и уморени води влачеха кълба от пяна. Короните на дърветата изглеждаха още натежали от дъжд. След моста таксито прекоси един площад и хвана по някаква нагорна улица.
— По-добре да те бях оставил в хотела. Или да идеш да се разходиш. Нямаш работа при братовчеда свещеник — каза той.