Нищо не се появи по вестниците и ми се струва, че няма да има процес. Изминаха два месеца и през тия вечери Торино ми се стори приветлив и уханен, ала още не съм успял да си дам отговор на моите въпроси.
Искрен ли беше капитанът, предавайки се на любовта на Сара? Или излъга, за да си проправи път към крайната цел — самоубийството?
А лейтенантът дали беше проговорил?
Бих могъл да телефонирам в дома на Фаусто Г., все някой щеше да ми се обади, щях да науча някоя новина. Но игра като тази не се разрешава, като местиш една пионка напред или една назад върху шахматната дъска.
Едва сега разбирам, че ако едно младо създание като Сара е победило, аз също не трябва да се упреквам, дори чувствам, че съм придобил неща, които ми помагат да вярвам в утрешния ден, в мен самия.
Нужна е любов, за да получиш и отгледаш любов. На това ме научи Сара, макар и несъзнателно, със своя буен ум. И ако днес аз съм мравка или щурец, заек или куче, ако днес светът е библейско наказание или ежедневен, подъл капан, няма значение, стига примерът на Сара да ми вдъхва смелост — една смелост само за мен, да мога да си създам огнище и да намеря топлота в живота.
От другата страна е застанал той, тъмната сянка.
Може би не само неговото нещастие, може би не само отчаянието го e подтиквало да умре. Може би смърт той наричаше решителната среща със себе си, последната равносметка.
Защото съществуват и такива хора, които само чрез смъртта успяват да се изявят.
И ако той е тук наблизо или където и да било, и независимо от черния затвор, който го души, продължава от години да щрака запалката си, да разсича въздуха с бамбуковия си бастун, да осмива, да обижда и да пие, съпроводен от Сара, тогава и най-тежкото съществуване е все пак живот — живот за всички онези измежду нас, които ще съумеят да го признаят, да го приемат, да го подхранят.
Затова все още не означават смърт белите страници, които следват.