За момент Били се поколеба да го довърши. Накара се да мисли за Джудит Кеселман, за жизнерадостните й очи, за шеговитата й усмивка и се запита дали Стийв Зилис я бе намушкал с железен прът от ограда, дали бе отрязал върха на черепа, докато е била още жива, и й го бе поднесъл да пие от него.
После всичко свърши. Раздиран от хълцания, но не заради Зилис, той седна отново зад волана и подкара по магистралата. На три километра от отбивката за къщата на Олсен Били угаси сигналните светлини и сирената и намали до допустимата скорост.
Понеже тревогата в „Шепнещите борове“ беше фалшива, пожарната команда нямаше да се бави дълго там. Докато успееше да върне линейката, служебният паркинг щеше отново да е опустял.
Бе оставил електрическата си отвертка вкъщи, но със сигурност Лани имаше такава. Щеше да я вземе назаем. Лани нямаше да има нищо против.
Когато наближи къщата, той видя сребърния сърп на Луната, малко по-плътен в сравнение с предишната нощ и някак по-остър.
Глава 77
Целогодишно в долината се въдят скални гълъби, пойни врабчета и дори още по-музикалните тъмнооки сипки. Дългокрилите и дългоопашати соколи също са тук през цялата година. Те имат ярка и весела отличителна окраска. Пискливите им ясни подвиквания не би трябвало да са приятни за ухото, но в действителност беше обратното.
Били си купи нов хладилник. И нова микровълнова фурна. Събори една стена и съедини кабинета с хола си, защото реши да използва пространството по различен начин. Пребоядиса всички стаи във весел бледожълт цвят.
Изхвърли всички килими и мебели и купи нови, защото не знаеше къде бе седяло или лежало червенокосото момиче, докато са го душили или довършвали по някакъв друг начин.
Мина му през ума да събори къщата и да построи нова, но разбра, че духовете не обитават къщи. Те обитават нас и независимо с каква архитектура се ограждаме, духовете остават с нас, докато самите ние не се превърнем в духове.
Когато не работеше по къщата или в бара, той седеше в стаята в „Шепнещите борове“ или на предната веранда вкъщи и четеше романите на Чарлз Дикенс, за да опознае по-добре мястото, което обитаваше Барбара.
С настъпването на есента лястовиците напускат долината и тяхното чуруликане не се чува до пролетта. Повечето други птици, ловящи насекоми, също мигрират, макар че някои се приспособяват и остават.
През есента Валис все още беше една от най-дискутираните теми в медиите, особено в жълтата преса и телевизионните предавания, опитващи се да пробутат жалки, евтини истории за журналистически разследвания. Както кълвачите се прехранват с ларвите в жълъдите, така и те щяха да се прехранват с него поне още година, макар че природата не им беше дала такава повеля, както на кълвачите.
Връзката между Валис и Стийв Зилис бе установена. Макар и дегизирани, двамата бяха разпознати в Южна Америка, в Азия и в някои по-зловещи територии на бившия Съветски съюз.
За Лани Олсен се смяташе, че е мъртъв, но също и че по някакъв мистериозен начин е извършил героични дела. Той не се бе издигнал до детектив и в миналото не изглеждаше да е работил мотивирано. Обажданията му до Рамзи Озгард обаче показваха, че е подозирал Зилис, а накрая и Валис.
Никой не можеше да обясни защо Лани не е докладвал за подозренията си на свой началник. Шериф Палмър заяви, че Лани винаги е бил „вълк-единак, който е постигнал най-големите си успехи по странични пътища“. Кой знае защо никой не се изсмя и не попита шерифа какво, по дяволите, иска да каже.
Според една от популярните теории, развивани в бара, Лани стрелял по Валис и го ранил, но в този момент се появил Стийв Зилис и го убил. После Стийв изхвърлил някъде трупа на Лани, а раненият артист лекувал в някакво скривалище, защото всички лекари са длъжни да уведомяват полицията за прострелни рани.
Никой не знаеше с какво е избягал Стийв, тъй като собствената му кола си стоеше в гаража, но явно бе откраднал някакво превозно средство. Не взел караваната, защото никога преди не я бил управлявал и несъмнено се страхувал, че ще привлече вниманието след изчезването на Валис.
Психолози и криминолози, които познаваха поведението на психопата, не приемаха хипотезата, че един убиец може себеотрицателно да се грижи за друг убиец, докато той оздравее. Идеята за двете чудовища, така загрижени един за друг, много допадна обаче на пресата и на читателите. Щом граф Дракула и чудовището на Франкенщайн можеха да бъдат добри приятели, както в няколко стари филма, защо Зилис да не се разчувства и да не се погрижи за тежко ранения си ментор?