При избора между красива учителка и възрастна жена филантроп, смъртта и на двете жертви изглеждаше еднакво трагична, освен ако човек не страда от предразсъдъци в полза на красотата и срещу старостта. Вземането на решение нямаше нито да намали, нито да увеличи трагедията, произлязла от бездействието.
Когато възможните жертви бяха неженен мъж, за когото светът няма особено да тъгува, и млада майка на две деца, смъртта на майката изглеждаше като по-голямата трагедия. В този случай изборът беше нагласен така, че ако не отидеше в полицията, Били осигуряваше спасение на майката. Така изродът му се отплащаше за бездействието и се възползваше от слабостта му.
За пореден път го караха да избира между две злини, с което щеше да се превърне в партньор на психопата. Но този път не можеше да се измъкне, като бездейства. Ако не кажеше нищо, щеше да осъди червенокосата жена на бавна и мъчителна смърт. Ако отговореше, щеше да й осигури някаква милост. Не можеше да я спаси. И в двата случая я чакаше смърт. Но в единия случай нямаше да я осквернят.
Вървящата лента изведнъж произведе още две думи — „… трийсет секунди…“
Били имаше чувството, че не може да диша, но дишаше. Чувстваше, че ако се опита да преглътне, ще се задави, но не се задави.
„… петнайсет секунди…“
Устата му беше пресъхнала. Езикът му беше удебелен. Не вярваше, че може да говори, но успя.
— Ликвидирай кучката.
Безумецът затвори. Били също.
Партньори. Шунката, хлябът и майонезата се обърнаха в стомаха му.
Ако беше подозирал, че изродът ще използва телефона, за да му предаде съобщение, щеше да се подготви и да го запише. Вече беше късно.
Записът на запис и без това не би бил особено убедителен пред полицията, освен ако не се появеше червенокоса жена. А ако трупът й се появеше, подхвърлените улики най-вероятно щяха сочат към Били.
Климатикът работеше добре, но въпреки това въздухът в кухнята му се струваше зноен и го задушаваше. Той заседна в гърлото му и притисна дробовете му.
Ликвидирай кучката.
Без да разбере, че е излязъл, Били се оказа на стъпалата на задната веранда. Не знаеше къде отива. Седна на стълбите. Загледа се в небето, в дърветата, в задния двор. Погледна ръцете си и не ги позна.
Глава 35
Били излезе от града по обиколен път и не видя никой да го следи. Без навития на руло труп в колата рискуваше да превиши разрешената скорост по по-голямата част от пътя към южния край на окръга. През счупеното стъкло нахлуваше горещ вятър. В 13:52 Били влезе в Напа.
Градът е старинен, доста живописен, в по-голямата си част благодарение на природата, а не заради конспирациите на политици и корпорации да го превърнат в нещо като Дисниленд — съдбата на много селища в Калифорния.
Хари Аваркян, адвокатът на Били, имаше кантора в центъра, недалеч от сградата на съда, на улица със стари маслинови дървета. Той очакваше Били и го посрещна с мечешка прегръдка.
На около петдесет години, висок и едър, добродушен, с изразително лице и готов да се засмее, Хари приличаше на човек, който рекламира чудодеен препарат за косопад. Черната му права коса беше толкова гъста, че изглеждаше сякаш се нуждае от бръснар всеки ден. Мустаците му бяха гъсти и провиснали, а по опакото на дланите му растеше такъв гъсталак от черни косми, че човек се чудеше дали всяка зима не потъва в летаргичен сън.
Бюрото му беше антикварно, за двама души, така че когато Били седна срещу Хари, двамата приличаха не на адвокат и клиент, а на приятели, които имаха общ бизнес.
След обичайните реплики от рода на „Как си?“ и коментарите относно жегата, Хари попита:
— Та какво толкова важно има, че не можехме да го уредим по телефона?
— Не че не исках да говоря по телефона — излъга Били. Останалото обаче беше истина. — Имах да върша и други неща, та реших да се отбия, за да поговорим за това, което ме притеснява.
— Давай тогава с въпросите, да видим дали знам нещо за законите.
— Става въпрос за попечителския фонд, който се грижи за Барбара.
Хари Аваркян и Джи Мин „Джордж“ Нгуен, счетоводителят на Били, бяха другите двама членове на управата.
— Онзи ден прегледах финансовия отчет за второто тримесечие — каза Хари. — Печалбата е четиринайсет процента. Отлично за сегашните цени на пазара. Дори като се приспаднат разноските на Барбара, главницата продължава да расте.