В шкафчето, където бяха стояли тавите за печене, Били сложи записващото видео устройство, а в него вкара свободния край на трансмисионния кабел, според инструкциите в упътването. Захранващия кабел на камерата включи в горния контакт, а на рекордера — в долния, където беше включена микровълновата фурна. Зареди диск за 7 дни, настрои системата според указанията и я включи.
Отвътре вратата на микровълновата фурна опираше в гумения пръстен около лещата на камерата, която бе насочена към кухнята и задната врата. Когато лампата на уреда не светеше, Били можеше да види камерата само като долепеше лице до стъклото на вратата. Психопатът нямаше да я забележи освен ако не решеше да си направи пуканки в микровълновата фурна.
Понеже между стъклата на прозореца на фурната имаше тънък ламиниран слой, Били не знаеше дали заснетият образ ще е ясен. Трябваше да изпробва камерата.
Щорите на всички прозорци в кухнята бяха спуснати. Той ги вдигна и светна лампата. За момент застана на прага на задната врата, после бавно прекоси помещението.
Записващото устройство имаше малък екран за бърз преглед на записа. Били се качи на стълбата и пусна току-що направените кадри. В началото видя само тъмна фигура. С приближаването й резолюцията стана по-добра и той можа да разпознае образа си.
Не му беше приятно да се гледа. С посивяло лице, намусен и несигурен, той изглеждаше готов да действа, но целта му се губеше. В интерес на истината, образът беше черно-бял и някак размит. Понеже кадрите не се застъпваха напълно, изглеждаше, че залита. Така или иначе, образът беше неясен — имаше форма и сянка, но беше някак безплътен, като на призрак. Изглеждаше като натрапник в собствения си дом.
Настрои отново системата, затвори вратите на шкафчето и прибра стълбата. Отиде в банята и смени превръзката на челото си. Раните от кукичките бяха яркочервени, но не по-зле отпреди.
Облече черна тениска, черни дънки, обу черни маратонки. До залеза оставаха само четири часа и когато паднеше мракът, Били трябваше да е възможно най-незабележим насред враждебната нощ.
Глава 40
Гретхен Норлий имаше слабост към строгите тъмни костюми, без бижута, носеше косата си опъната назад, гледаше света през очила със стоманени рамки и украсяваше кабинета си с плюшени играчки. Освен множеството плюшени кучета, които посрещаха посетителите с ярките си изплезени розови и червени езици, по полиците бяха наредени мече, жабок, пате, зайче и мастиленосиньо коте.
Гретхен управляваше „Шепнещите борове“, санаториум със 102 легла, с казармена експедитивност и много съчувствие. Топлото й поведение контрастираше с дрезгавия й заповеднически глас. Не че тя бе изтъкана от по-големи противоречия от който и да е друг човек, постигнал мимолетно равновесие в този толкова мимолетен свят. Просто у нея тези противоречия се открояваха повече и бяха по-трогателни.
За да покаже, че гледа на това като личен, а не служебен въпрос, Гретхен стана от бюрото си и седна в креслото, разположено диагонално срещу стола на Били.
— Понеже Барбара има самостоятелна стая — подхвана управителката, — посетителите й могат да идват извън обичайните часове, без да нарушават спокойствието на други пациенти. Не виждам никакъв проблем, макар че близките обикновено остават през нощта само когато пациентът е току-що прехвърлен от болница.
Гретхен бе прекалено възпитана, за да изрази любопитството си директно, но Били се чувстваше задължен да й даде обяснение, макар че всяка изречена дума беше лъжа.
— В църковната група, в която изучавам Библията, обсъждахме какво казва Светото писание относно силата на молитвата.
— Значи изучаваш Библията в църковна група — заинтригува се тя, сякаш не си представяше Били в амплоато на набожен човек.
— Според едно сериозно медицинско проучване, болните, чиито приятели и близки редовно се молят за тях, имат по-големи шансове за оздравяване и се възстановяват по-бързо.
Публикуването на това спорно изследване бе дало храна за спор в бара. Именно това чешене на езиците, а не група за изучаване на Библията беше помогнало на Били да скалъпи тази история.
— Мисля, че четох някъде за това — кимна Гретхен Норлий.
— Аз, разбира се, се моля за Барбара всеки ден.
— Разбира се.
— Но постепенно разбрах, че молитвата има много по-голямо значение, когато има елемент на жертва.
— Жертва — повтори тя замислено.
— Нямам намерение да коля агне — усмихна се той.