Като барман Били беше добре познат в някои среди, но той не се канеше да остава на открито задълго. Мина между ароматните евкалиптови дървета и гаража и, както се надяваше, намери странична врата, през която можеше да мине човек.
В съответствие със занемареността и ниския наем на къщата, тя се заключваше само с ключалка, нямаше резе. Били я отвори с помощта на ламинираната си шофьорска книжка, внесе кутията с инструменти в нагорещения гараж и светна лампата.
На път от „Шепнещите борове“ към дома на Айви Елджин той бе минал покрай бара. Колата на Стийв беше на паркинга. Зилис живееше сам, така че пътят беше чист.
Били отвори гаража, вкара вътре колата и го затвори. Действаше спокойно, не като човек, който бърза да се скрие от хорските очи. В сряда вечер в бара обикновено имаше много народ. Стийв щеше да се прибере най-рано в два часа сутринта на следващия ден. Въпреки това Били не можеше да си позволи да губи седем часа в претърсване на къщата. Трябваше да се отърве от два трупа с улики срещу него дълго преди зазоряване.
Покритият с паяжини и прах гараж не беше затрупан с излишни предмети. След десет минути търсене Били откри паяци, но не и резервен ключ за вътрешната врата.
Не искаше да оставя следи от взлом, но да отвориш брава без ключ не беше толкова просто, колкото изглеждаше по филмите. Както не беше просто да съблазниш жена, да убиеш човек и всичко останало.
Понеже вече бе поставял нови брави вкъщи, Били не само знаеше как се прави, но и знаеше, че често работата е зле свършена. Оказа се, че и в този случай е така. Възможно бе вратата да е закачена от погрешната страна. Вместо да я закачат наново, майсторите бяха инсталирали ключалката обратно.
Отварянето на вратата му отне по-малко време, отколкото търсенето на резервен ключ. Преди да продължи работата си, той монтира отново ключалката. Заличи всички следи от действията си и изтри отпечатъците си по металните части.
Върна инструментите в кутията и извади оттам револвера, после занесе инструментите в колата, в случай че му се наложеше да се измъкне бързо. Освен инструментите беше донесъл и кутия латексови ръкавици за еднократна употреба. Сложи един чифт на ръцете си.
Оставаше още един час дневна светлина. Той обиколи къщата, като навсякъде святкаше лампите. Много от етажерките в килера бяха празни. Хранителните запаси на Стийв бяха типично ергенски — консерви, пакети чипс и снаксове. Мръсните съдове, натрупани в мивката, надхвърляха броя на чистите в шкафчетата, повечето от които бяха празни.
В едно чекмедже Били намери резервни ключове за кола, за катинари и други, които вероятно бяха за къщата. Опита няколко на задната врата и намери един, който ставаше. Пъхна го в джоба си и върна останалите ключове в чекмеджето.
Стийв Зилис презираше мебелите. В малката трапезария до кухнята имаше един-единствен стол, който не беше в комплект с изподрасканата пластмасова маса.
В хола имаше изтърбушен диван, табуретка с напукана кожена тапицерия и телевизор с DVD-плейър върху поставка на колела. На пода лежаха купчини списания, а до тях се търкаляха чифт мръсни чорапи. Като оставим настрана факта, че по стените нямаше плакати, домът му приличаше на общежитие. Хроничният пубертет беше жалка гледка, но не беше престъпление. Тук жена не би стъпила втори път и не би останала да спи. Умението да връзваш вишневи дръжки на възел не гарантираше живот, пълен с романтика и страст.
В спалнята за гости нямаше друго освен четири манекена. Всичките бяха женски, голи, без перуки, плешиви. Три от тях бяха претърпели промени.
Един лежеше по гръб на пода, в средата на стаята и държеше в ръце два касапски ножа. Остриетата бяха забити в гърлото му, сякаш сам се бе намушкал. Между краката на манекена бе пробита дупка. В жестоко направената вагина бе забит железен прът от ограда. Вместо ходила, на краката си манекенът имаше още един чифт ръце. И двата крака бяха огънати така, че да дадат възможност на допълнителните ръце да сграбчат железния прът. От гърдите на манекена излизаше трети чифт ръце. Те бяха протегнати във въздуха с диво желание, сякаш търсеха нещо за хващане, сякаш манекенът бе ненаситен.
Глава 45
В не една и две къщи, стига човек да се порови на спокойствие, могат да се открият следи от перверзни, извратени тайни. Предвид вложените време и усилия за обработката на манекените обаче, тук ставаше дума за нещо повече. Това не бе просто израз на сексуално желание, а на зверска страст, на хищна нужда, която не можеше да бъде задоволена.