По време на строежа, докато изработваха макета, човекът в машината винаги изглеждаше като хванат в капан, което бе и желанието на твореца. Мъжагата бе жертва на сили, които бяха по-могъщи от него.
Сега, благодарение на странната милост на залязващото слънце, човекът не гореше, горяха частите на машината. Той също бе озарен, но по един нов начин, озарен, солиден и силен, недосегаем за всепоглъщащите пламъци.
Фантасмагоричната машина нямаше нищо общо с инженерната логика. Тя беше просто случаен сбор от символи на машини и нямаше никаква практическа функция. Машината без производствена функция е безсмислена. Тя не може да послужи дори за затвор.
Мъжът можеше да излезе от машината, когато поискаше. Не беше в капан. Мисълта, че е затворник, бе породена от самосъжаление и ето че се оказа илюзия. Човек трябва да избяга от безсмисленото, да намери смисъл, който да го насочи към достойна цел.
Били Уайлс не беше човек, който се поддава на прозрения. Точно обратното, цял живот се опитваше да избяга от тях. За него прозрение и болка бяха едва ли не синоними. Сега той разбра, че е получил прозрение, но не побягна. Вместо това, след като отново пое към къщи насред падащия здрач, във въображението си той заизкачва стълбата от последици, стигна до един завой, зави и стигна до друг.
Не можеше да предвиди какво ще постигне с това внезапно прозрение. Възможно бе да не му достигне мъжество за нещо съществено, но беше убеден, че все нещо ще успее да постигне.
Когато Били стигна вкъщи, небето бе мастиленосиньо, а единствената следа от залеза бе тънка ивица на запад. Паркира в задния двор, с багажника на колата близо до верандата, за да може по-лесно да натовари Ралф Котъл.
Не можеха да го видят от окръжния път, нито от дома на най-близкия му съсед. На излизане от колата той чу първия вик на кукумявка. Само кукумявката щеше да го види, и звездите.
Влезе в къщата, извади стълбата от килера и прегледа на бърза скорост записа от камерата. От това, което видя, беше ясно, че никой не е влизал в къщата, докато го нямаше, поне не през кухнята. Не беше очаквал да види някого. Стийв Зилис беше зает в бара.
След като прибра стълбата, Били взе да влачи Котъл с помощта на въжето, завързано за увития труп. Прекара го до задната веранда и го смъкна по стълбите. Оказа се, че за да го натовари в багажника на колата, са нужни повече търпение и мускули, отколкото бе очаквал.
Погледна към мрачните гори, към строените в редици дървета-стражи. Нямаше усещането, че го наблюдават. Чувстваше се съвсем сам.
Макар че му се струваше безпредметно, той заключи къщата и откара колата в гаража. Като видя триона, бормашината и останалите инструменти, го обзе някакво ирационално желание да зареже предизвикателството. Прииска му се да вдъхне аромата на свежа дървесина, да изпита задоволството от добре направена сглобка.
През последните години беше изработил толкова много неща за къщата, за себе си — единствено за себе си. Ако сега трябваше да работи за другите, с какво друго да започне освен с това, от което имаше нужда — ковчези. Беше се подготвил за кариера в правенето на ковчези.
В мрачното си настроение Били сложи в колата още едно пластмасово платно, здраво въже, ролка солидно тиксо, фенерче и други необходими предмети. Върху и около увития труп постави няколко сгънати одеяла и празни кашони, за да замаскира издайническата му форма.
Очакваше го дълга нощ, изпълнена със смърт и гробарска работа. Плашеше го не само мисълта за убиеца, а и много други неща, скрити в мрака. Тъмнината поражда безкрайни ужасяващи образи в съзнанието на човека, но в същото време ни напомня за светлината, и това го изпълваше с надежда. Светлината. Каквото се случеше в предстоящите часове, той вярваше, че отново ще познае светлината.
Глава 47
Четири часа сън с помощта на викодин и бира не бяха достатъчна почивка. От ставането му бяха минали повече от дванайсет часа. Все още имаше запас от физически сили, но колелата на ума му, които дълго бяха работили на повишени обороти, вече не се въртяха така бързо, както преди, както му бе потребно.
Сигурен, че колата му не прилича на катафалка, каквато всъщност беше, Били спря пред малък магазин, отворен до късно. Главоболието му се засилваше и той си купи лекарство, както и опаковка кофеинови таблетки. На закуска беше изял две парчета кекс, а по-късно и сандвич с шунка. Поради недостига на калории се чувстваше слаб. В магазина предлагаха сандвичи във вакуумирана опаковка, имаше и микровълнова фурна за затопляне на храната. По някаква причина само при мисълта за месо започваше да му се повдига.