Бос, с голи гърди, само по долнището на пижамата си, Били слиза сънено по стълбите…
Не се съмнява, че родителите му го обичат, по свой си начин. Баща му изразява строга привързаност. Майка му показва ту доброжелателно пренебрежение, ту буйна любов — искрена, но прекомерна.
Защо родителите му не се разбираха си беше загадка за Били и пререканията им, изглежда, оставаха без последствия. Досега.
Докато стигне до трапезарията, откъдето се виждаше кухненската врата, Били вече е потопен, без да иска — или искаше? — в суровата истина и тайната същност на онези, които смята, че познава най-добре.
Никога не си е представял, че у баща му може да бушува такъв необуздан гняв. Не само дивашкият рев, но и режещият тон и злобният език разкриват отдавна къкреща неприязън, която кипва и се превръща в гъст черен катран, идеално гориво за гнева.
Баща му обвинява майка му, че му изневерява, и то редовно. Нарича я „курва“ и какво ли още не. Гневът му преминава в ярост. Там, в трапезарията, Били е смразен от разкритията, от обвиненията, хвърлени по майка му. Сякаш губи почва под краката си. За него родителите му са едва ли не безполови същества, привлекателни, но неподатливи на такива желания. Отдаваше собственото си зачеване на желанието им да създадат семейство, не на страст.
Но по-шокиращо от обвиненията е признанието на майка му, че те са основателни, както и контраобвиненията й. Те дават на Били да разбере, че баща му е мъж, но и нещо по-малко от мъж. Тонът на майка му е още по-унищожителен, изразява презрение към съпруга й, подиграва му се.
Присмехът й само налива масло в огъня и направо го вбесява. Били чува удара на плът в плът, звукът е като от мощна плесница.
Тя изплаква от болка, но веднага казва:
— Не ме е страх, не можеш да ме уплашиш!
Чува се как разни предмети се разбиват, трещят, рикошират, а после се разнася един по-ужасен и свиреп звук, като от удар с тежък предмет.
Тя изпищява от болка и ужас.
Били неусетно се оказва в кухнята, крещи на баща си да спре, но баща му сякаш не го чува, сякаш дори не осъзнава присъствието му. Баща му е завладян, хипнотизиран, обладан от ужасяващата мощ на оръжието в ръцете си. Гаечен ключ с дълга дръжка.
Простряна на пода, сломената майка на Били се мята като смачкана буболечка, вече не може да пищи и само издава агонизиращи звуци.
На кухненската маса Били вижда и други оръжия. Чук. Месарски нож. Револвер. Баща му явно ги беше наредил, за да сплаши майка му.
Ала тя не се е изплашила, смятала е, че е страхливец, тъп некадърник. Вярно, че е страхливец, щом е ударил беззащитна жена с гаечен ключ, но тя е направила ужасна грешка в преценката си за злото, на което той е способен.
Били грабва револвера, стиска го с две ръце и изкрещява на баща си: „Спри, за бога, спри!“ Баща му не реагира на предупреждението му и тогава Били изстрелва един куршум в тавана.
Неочакваният откат го блъсва в раменете и той залита от изненада.
Баща му се обръща към Били, но не с намерението да го послуша. Гаечният ключ е превъплъщение на мрака, което контролира мъжа в не по-малка степен, отколкото мъжът — оръжието.
— Чие семе си ти? — пита баща му. — Чий син съм хранил през всичките тези години, чие копеле?
Макар това да изглежда невъзможно, ужасът нараства и когато става ясно, че трябва да убие, за да не го убият, Били натиска спусъка веднъж, два пъти, три пъти. При всеки изстрел ръцете му подскачат от отката.
Два от патроните минават покрай баща му, един попада в гърдите. Разтърсен, той полита и пада назад. Куршумът забожда кървава бутониера на гърдите му.
Гаечният ключ издрънчава на пода и пропуква плочките. Вече не се чуват викане и гневни думи, само дишането на Били и приглушеното стенание на майка му.
И после тя казва: „Татко?“ — Говорът й е завален и пресекващ от болка. — „Татко Том?“
Баща й е бил убит по време на служба във военноморския флот, когато тя е била на десет години. Татко Том е вторият й баща.
— Помогни ми. — Гласът й удебелен, плашещо променен. — Помогни ми, татко Том.
Татко Том е съсухрен мъж с коса на цвят като прах, а очите му са жълто-кафяви като пясъчник. Устните му са вечно пресъхнали, атрофиралият му смях дращи по нервите.