— Кого застреля, сине? Него или нея?
— З-з-застрелях него. После и нея. Беше я пребил така, че трябваше да з-з-застрелям и двамата.
Чува се далечният вой на още сирени. Лейтенант Палмър извежда Били от кухнята, завежда го в хола и го кара да седне на дивана.
Въпросът му вече не е „Какво се е случило тук, сине?“ Въпросът му сега е „Какво си направил, момче? Какво си направил?“ Минава много време, преди малкият Били Уайлс да осъзнае разликата.
Така започват неговите шейсет часа в ада.
Тъй като е само на четиринайсет години, Били не може да бъде съден като пълнолетен. Смъртната и доживотна присъда са изключени и по време на разпита не би трябвало да го притискат така, както пълнолетните.
Но Джон Палмър е решен да пречупи Били, да измъкне от него признание, че сам е пребил майка си с гаечния ключ, че е застрелял баща си, когато той се опитал да я защити, и после е довършил майка си с куршум.
Тъй като наказанията за непълнолетни престъпници са много по-леки, отколкото за останалите, понякога системата не защищава правата им достатъчно усърдно. Така например, ако заподозреният не знае, че трябва да поиска адвокат, може да не го уведомят за това своевременно.
Ако заподозреният не разполага със средства и му се налага да използва служебен адвокат, винаги има шанс да му назначат някой некадърник. Или глупак. Или махмурлия.
Не всеки адвокат е толкова благороден, колкото защитниците на потиснатите в телевизионните драми, също както и самите потиснати рядко са така благородни в реалността.
С помощта на определени началници опитен полицай като Джон Палмър, воден от безразсъдна амбиция и готов да рискува кариерата си, разполага с цяла серия от трикове да държи заподозрения далеч от правна помощ и да го подлага на неограничени разпити в часовете веднага след арестуването му.
Един от най-ефектните трикове е да влачат Били нагоре-надолу. Служебният адвокат пристига в ареста в Напа, където му казват, че поради липса на място или по някаква друга измислена причина клиентът му е бил преместен в Калистога. Щом пристига в Калистога, му съобщават, че за съжаление е станала грешка — момчето всъщност е закарано в Сейнт Хелена. От Сейнт Хелена изпращат адвоката обратно в Напа.
Освен това, докато транспортират заподозрян, понякога стават повреди. Пътуване, което би трябвало да трае час, продължава три-четири часа, в зависимост от сериозността на повредата.
През тези два дена и половина развеждат Били от един мрачен кабинет в друг, карат го в различни килии и стаи за разпит. През цялото време чувствата му са болезнено изострени, страхът е негов редовен спътник, за разлика от храненията, които не са талка редовни. Но най-тежки са моментите, прекарани в патрулната кола.
Били седи отзад, зад преградата. Ръцете му са в белезници, а белезниците са вързани с верига за пръстен на пода. Шофьорът не обелва и дума. Джон Палмър седи до него, заподозрения, на задната седалка, въпреки че правилникът го забранява.
Лейтенантът е едър мъжага, а заподозреният е четиринайсетгодишно момче. В това малко пространство разликата в ръста е достатъчна, за да притесни Били.
Освен това Палмър е експерт в сплашването. Безкрайните въпроси и приказването са прекъсвани само от обвинително мълчание. С многозначителни погледи, с внимателно подбрани думи, със застрашителна смяна на тона той подрива духа на момчето така, както гласпапирът остъргва дървото.
Но най-лошото е физическият контакт. Понякога Палмър сяда по-близо. Толкова близо, колкото момче би искало да седне до момиче. Шерифът се притиска до Били, разрошва косата му с престорена нежност. Слага голямата си ръка ту на рамото, ту на коляното, ту на бедрото му.
— Това, че си ги убил, не е престъпление, ако си имал сериозна причина, Били. Ако баща ти е блудствал с теб години наред и майка ти е знаела, никой няма да те обвини.
— Баща ми никога не ми е правил нищо такова. Защо все казвате, че ми е правил нещо?
— Не го казвам, Били, само питам. Няма от какво да се срамуваш, ако те е опипвал от малък. Ти си жертва, нали разбираш? И дори да ти е харесвало…
— Не би ми харесало.
— Дори да ти е харесвало, пак няма от какво да се срамуваш. — Палмър слага ръка на рамото му. — И в този случай си оставаш жертва.
— Не съм бил жертва. Не говорете така.
— Някои мъже правят ужасни неща на беззащитни момченца и понякога на децата започва да им харесва. — Палмър сложи ръка на бедрото му. — Но това не значи, че момчето не е невинно, Били. Момченцето си е невинно.