Ървинг искаше да го просветля какво в действителност знам за загадъчното изчезване на Гейнър. Просто се усмихнах и се престорих на загадъчна. Ървинг не ми повярва, но какво пък, всички храним някакви подозрения. Подозренията не са основа за нова статия.
Сега Уанда е сервитьорка в центъра. Жан-Клод й предложи работа в „Усмихнатия труп“. Тя отказа не особено любезно. Беше спестила доста парички от „бизнеса“ си. Не знам дали ще се оправи или не, но след изчезването на Гейнър явно е свободна да опита. Беше наркоманка, чийто любим наркотик е мъртъв. По-добре е от възстановителен център.
За сватбата на Кетрин раната от куршум се превърна просто в превръзка на ръката ми. Синините по лицето и шията ми бяха добили неприятен зеленикавожълт оттенък. Хич не си отиваха с розовата рокля. Дадох на Кетрин възможност да се откаже от присъствието ми на тържеството. Координаторката на сватбата беше с две ръце „за“, но приятелката ми не искаше и да чуе. Госпожа Касиди приложи щедро грим върху белезите и спаси мероприятието.
Имам снимка как стоя в онази ужасна рокля и Кетрин ме прегръща. Приятелството е странна работа.
Жан-Клод ми прати дузина бели рози в болницата. На картичката пишеше: „Ела с мен на балет. Не като мой слуга, а като моя гостенка“.
Не отидох на представлението. Имах си достатъчно проблеми и без да тръгна по срещи с Господаря на града.
Бях изпълнила човешко жертвоприношение и това ми се отрази добре. Приливът на сила беше като спомен за болезнен сексуален акт. Част от теб иска да го повтори отново. Може би Доминга Салвадор беше права. Може би властта развращава всички, дори и мен.
Аз съм съживителка. Аз съм Екзекуторката. Но вече знам, че съм и нещо друго. Онова, от което баба ми Флорес се боеше най-много. Аз съм некромант. Мъртвите са моя специалност.