До нас се приближи висока и слаба чернокожа. Носеше пурпурни шорти, толкова къси, че изглеждаха като бикини-прашки. Черен мрежест чорапогащник обгръщаше краката и задника й. Предизвикателно.
Тя спря някъде помежду ни. Стрелкаше ни с поглед.
— Кой от вас го праи и кой от вас ша гледа?
Спогледахме се с Жан-Клод. Той се усмихна съвсем леко.
— Съжалявам, но ние търсим Уанда — обясних.
— Доста са с туй име тука — отвърна жената. — А аз мога да прая сичко, дето и таз Уанда — и го прая по-добре! — Тя пристъпи съвсем близо до Жан-Клод, почти го докосваше. Той я хвана за ръката и нежно поднесе китката й към устните си. Следеше ме с поглед, докато го правеше.
— Ти си действащият — заяви жената. Гласът й бе станал гърлен, секси. Или просто такъв ефект оказваше Жан-Клод върху жените. Може би.
Проститутката се сгуши във вампира. Кожата й изглеждаше много тъмна на фона на белите дантели на ризата му. Ноктите й бяха боядисани в яркорозово, като изкуствената трева във великденските кошници.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — обадих се, — но не разполагаме с цялата нощ!
— Значи не тази търсиш — обади се вампирът.
— Не.
Той я стисна точно над лактите и я избута встрани. Тя се побори малко да го докопа отново. Сграбчи го за раменете и се опита да се придърпа към него. Той без усилие я задържа с изпънати ръце. Можеше да удържи и пикап без усилие.
— Ще те оправя безплатно! — предложи жената.
— Какво си й сторил? — попитах аз.
— Нищичко.
Не му повярвах.
— Нищичко, и тя предлага да те оправя безплатно? — Сарказмът е сред вродените ми таланти. Постарах се Жан-Клод да го долови.
— Кротувай! — каза той.
— Не ми нареждай какво да правя!
Жената стоеше напълно неподвижна. Бе отпуснала ръце покрай хълбоците си. Той всъщност изобщо не говореше на мен.
Жан-Клод я пусна. Проститутката дори не помръдна. Той я заобиколи, все едно подминаваше цепнатина между плочките. Хвана ме под ръка. Позволих му. Гледах чернокожата, чаках я да помръдне.
Изправеният й, почти гол гръб потръпна. Раменете й се отпуснаха. Тя отметна глава и си пое дълбоко и треперливо въздух.
Жан-Клод ме задърпа леко нататък по улицата, стискайки ме за лакътя. Проститутката се обърна и ни видя. Погледът й дори не трепна. Не ни позна.
Преглътнах с достатъчно усилие, та чак ме заболя. Измъкнах се от хватката на Жан-Клод. Той не ми се опъна. И правилно.
Дадох заден срещу някаква витрина. Вампирът застана пред мен и сведе очи.
— Какво й направи?
— Нали ти казах, ma petite, нищо!
— Не ме наричай така! Видях я, Жан-Клод! Не ме лъжи!
Двама мъже спряха до нас и се зазяпаха във витрината. Държаха се за ръце. И аз погледнах през рамо и усетих как по бузите ми пълзи червенина. Там се виждаха камшици, кожени маски, подплатени белезници и неща, които дори не знаех как се наричат. Единият мъж се притисна към другия и прошепна нещо. Вторият се разсмя. Първият забеляза, че ги зяпам. Погледите ни се срещнаха и аз отклоних бързо очи. Тук в квартала гледането беше опасно.
Изчервявах се и се мразех заради това. Двамата мъже се отдалечиха, все още хванати за ръце.
Жан-Клод разглеждаше витрината, сякаш бе тръгнал на покупки в събота следобед. Спокойно.
— Какво направи на онази жена?
Той продължаваше да се взира във витрината. Не можех да позная какво точно е приковало вниманието му.
— Беше плод на небрежността ми, та… Анита. Изцяло моя вина.
— Каква твоя вина по-точно?
— Ами… силите ми нарастват, когато съм до моя човешки слуга — едва тогава той се обърна към мен. Погледът му тежеше. — Когато си до мен, силите ми се увеличават.
— Я чакай, нещо като при чирака и вещицата ли?
Той наклони глава настрани и се усмихна лекичко:
— Да, доста сходно явление. Не знаех, че си запозната с вещерството.
— Такова ми беше детството — уточних. Нямах намерение да се отклонявам от основната тема. — Така значи, способността ти да омагьосваш хората с поглед се увеличава, когато сме заедно. Достатъчно е силна, че ти без да се мъчиш, си очаровал онази проститутка.
Той кимна. Поклатих глава:
— Не, не ти вярвам.
Той сви рамене — поредният изящен жест.
— Вярвай, в каквото си искаш, ma petite. Това е самата истина.
Не исках да му вярвам. Защото, ако беше вярно, тогава на практика се явявах негов човешки слуга. Не с действията си, а със самото си присъствие. От жегата по гърба ми се стичаше пот, но ми стана студено.
— Мамка му — казах.
— Да, така си е — съгласи се вампирът.
— Не. Точно сега нямам време да мисля за това. Не мога! — Вдигнах очи към него. — Дръж под контрол там каквито сили има между нас, става ли?