Жан-Клод стоеше до мен. Гледаше неоновата табела на съседната сграда. Надписът — с изискан цвят на обички — гласеше „Сивата котка“.
Как се подхожда към проститутка, пък, ако ще да е и само за разговор? Не знаех. Човек научава по нещо ново всеки ден. Стоях на пътя й и я чаках да се приближи до мен. Тя вдигна поглед и забеляза, че я гледам. Когато не отклоних очи, тя установи връзка помежду ни и се усмихна.
Жан-Клод застана до мен. Усмивката на Уанда се разшири и разцъфна. Определено беше от типа „Ела насам да те излапам!“, както обичаше да казва баба Блейк.
Жан-Клод прошепна:
— Това ли е проститутката?
— Да — кимнах.
— В инвалидната количка? — уточни той.
— Ахъм.
— Леле — беше всичко, което каза. Според мен Жан-Клод бе шокиран. Хубаво бе да знам, че това е възможно.
Уанда спря количката си с опитно движение на ръцете. Усмихваше се, вдигнала глава, за да ни гледа. Ъгълът ми се стори доста болезнен.
— Здрасти — каза проститутката.
— Здрасти — поздравих.
Тя продължаваше да се усмихва. И да ни зяпа. Защо ли внезапно се почувствах кофти?
— Един приятел ми каза за теб — зявих.
Уанда кимна.
— Ти си онази, дето й викат Уанда с количката, нали?
Тя внезапно се ухили и лицето й придоби реален вид. Зад всичките тези мили, но фалшиви усмивки стоеше истинска личност.
— Аха, аз съм.
— Можем ли да поговорим?
— Разбира се — каза тя. — Имаш ли стая?
Дали имах стая? Не се ли предполагаше тя да има?
— Не.
Тя изчакваше. О, да му се не види.
— Искаме просто да поговорим за един-два часа. Ще си платим каквото струва.
Тя ми каза колко ще струва.
— Исусе, това е бая множко! — установих.
Уанда се усмихна ангелски.
— Въпрос на търсене и предлагане — обясни. — Никъде другаде не можете да получите това, което имам аз! — и докато го казваше, плъзна длани по краката си. Погледът ми последва движението й, както се и очакваше. Това наистина беше шантаво.
Кимнах.
— Добре, сделката е сключена!
Все пак, ставаше дума за делови разходи. Компютърна хартия, пълнители за химикалки, една проститутка, кафяви папки. Ето, чудесно пасва в списъка.
На Бърт направо щеше да му хареса.
25
Заведохме Уанда в апартамента ми. В сградата няма асансьори. Стълбите не са особено приспособени за инвалидни колички. Жан-Клод я пренесе. Вървеше пред мен с все тъй плавни крачки. Уанда дори не го забави. Следвах го с инвалидната количка. Виж, мен ме бавеше.
Единствената ми утеха беше, че мога да гледам как Жан-Клод изкачва стълбите. Ами, осъдете ме, де! Задните му части бяха извънредно хубави като за вампир.
В коридора горе той ме изчака, застанал с Уанда, сгушена в обятията му. И двамата ме гледаха с нещо като приятна безизразност.
Изтъркалях сгънатата количка по мокета и Жан-Клод ме последва. Кринолинът на полите на Уанда припукваше и шумолеше при всяко негово движение.
Облегнах количката на бедрото си и отключих вратата. Избутах я колкото се може по-навътре, чак до стената, за да освободя място за Жан-Клод. Инвалидният стол се сгъваше досущ като платнена бебешка количка. Напънах се да закача металните подпори, тъй че столът отново да стане стабилен. Както и подозирах, беше по-лесно да го счупиш, отколкото да го поправиш.
Вдигнах поглед и открих, че Жан-Клод стои точно пред вратата. Уанда се взираше намръщена в него.
— Какво има? — попитах.
— Никога не съм влизал в жилището ти.
— Е, и?
— Страшен специалист по вампирите си, Анита… О!
— Имаш позволението ми да влезеш в моя дом.
Той леко сведе глава в стилизиран поклон и каза:
— За мен е чест!
Инвалидната количка най-сетне щракна сглобена. Жан-Клод постави Уанда на седалката. Аз пък затворих вратата. Проститутката приглади дългата пола върху краката си.
Жан-Клод стоеше в средата на дневната ми и се оглеждаше. Зазяпа се в календара с пингвини на стената на кухничката. Разлисти страниците, за да види идните месеци, съзерцавайки картинките на тлъсти нелетящи птици, докато не ги разгледа всичките.
Искаше ми се да му кажа да спре, но поведението му беше безвредно. Не си записвах ангажименти на календара. Защо тогава се притеснявах, че се интересува от него, да му се не види?
Обърнах се отново към проститутката в дневната ми. Нощта като цяло бе прекалено шантава.
— Нещо за пиене? — предложих. Когато се колебаеш, бъди любезен.
— Червено вино, ако има — отвърна Уанда.