— Извадих му пистолет.
— Този тук ли? — попита тихичко гостенката ми.
— Да.
— А с какво си вбесила Харолд?
Истината или лъжата? Нито едното от двете.
— Отказах да свърша една работа за него.
— Какво по-точно?
Поклатих глава:
— Няма значение.
— Не може да е било секс. Ти не си саката… — тя го каза, сякаш ставаше дума за ерекция. — Той не докосва никой, който е здрав… — Горчивината в гласа й бе достатъчно гъста да гребеш с лъжица.
— Как се срещна с него? — поинтересувах се.
— Бях в колежа към Вашингтонския и Гейнър спонсорираше нещо си.
— И те покани на среща?
— Аха. — Уанда говореше толкова тихо, че се наложи да се наведа напред, за да я чувам.
— И какво стана?
— И двамата бяхме в инвалидни колички. Той беше богат. Страхотно беше… — Тя всмука устни, сякаш нагласяше червилото си, след това ги изпружи и преглътна.
— Кога свърши страхотната част? — попитах.
— Преместих се при него. Напуснах колежа. Беше… по-лесно от колеж. По-лесно от всичко друго. Той не можеше да ми се насити. — Тя отново се взираше в скута си. — Започна да търси разнообразие в спалнята. Нали разбираш, краката му бяха сакати, но има остатъчна чувствителност. Аз нямам… — Гласът на Уанда бе спаднал почти до шепот. Облегнах се чак на коленете й, за да я чувам. — Харесваше му да прави разни неща с краката ми, но не можех да го усетя. Тъй че в началото смятах, че всичко е наред, но… той можеше да бъде наистина гнусен. — Тя внезапно ме погледна, а лицето й беше на сантиметри от моето. Огромните й очи тънеха в непролети сълзи. — Поряза ме. Не можех да го почувствам, но не в това е въпросът, нали?
— Така е — съгласих се.
Първата сълза се търкулна по лицето й. Погалих я по ръката. Уанда уви пръсти около моите и стисна здраво.
— Всичко е наред — казах. — Наред е!
Тя се разплака. Държах я за ръката и я лъжех.
— Всичко вече е наред, Уанда! Той повече не може да те нарани!
— Всички те нараняват — каза тя. — И ти ще ме нараниш! — В погледа й прочетох обвинение.
Беше малко късно да обяснявам стратегията на доброто и лошото ченге. Тя и бездруго не би ми повярвала.
— Разкажи ми за Гейнър.
— Той ме замени с една глуха.
— Сисъли.
Уанда вдигна очи изненадана:
— Срещали ли сте се?
— За кратко.
Проститутката поклати глава:
— Сисъли е голяма извратенячка. Обича да измъчва хората. Това я кефи… — погледна ме, сякаш се опитваше да улови реакцията ми. Бях ли шокирана? Не.
— От време на време Харолд спеше и с двете ни. Накрая винаги правехме тройка. Ставаше наистина мръсно… — Тя снижаваше глас все повече и повече, дрезгав шепот. — Сисъли обича ножовете. Тя е наистина добра в дрането на разни неща… — Уанда отново всмукна устни в онзи оправящ червилото тик. — Гейнър може да ме убие дори само защото ти разказвам тайните от спалнята му.
— А знаеш ли и бизнес тайните му?
Тя поклати глава:
— Не, кълна се. Той винаги много внимаваше да ме държи далече от работата си. В началото мислех, че е за да не ме арестува полицията, ако стане нещо… проститутката сведе поглед към скута си. — По-късно осъзнах, че е защото знае, че ще ме замени. Не искаше да научавам нещо, което може да го нарани, когато ме захвърли!
В гласа й вече не се долавяха нито горчивина, нито гняв — само куха тъга. Искаше ми се да беснее и да къса. Това тихо отчаяние издаваше болка от рана, която никога няма да се излекува. Гейнър бе постъпил с нея по-зле, отколкото, ако я бе убил. Нали я бе оставил жива? Жива и така осакатена вътрешно, както и външно.
— Не мога да ти разкажа нищо, освен за случките в спалнята. А това няма да ти помогне да му навредиш.
— А в спалнята да се е говорило за друго, освен за секс? — поинтересувах се.
— Какво имаш предвид?
— Лични тайни, но не сексуални. Била си му любимка в течение на близо две години. Той сигурно е говорел и за други неща, освен за секс.
Уанда се намръщи и се замисли.
— Ами… Предполагам, че е говорил за семейството си.
— И какво за семейството му?
— Незаконородено дете е. Беше вманиачен по семейството на истинския си баща.
— Знаеше ли кои са те?
Уанда кимна:
— Те бяха богати, от старите родове. Майка му е била уличница, превърната в любовница. Изхвърлили я, когато забременяла.
Точно както Гейнър постъпваше с жените си, помислих си аз. Фройд толкова често действа на практика в живота ни!
— И кой род е това?
— Така и не ми каза. Мисля, че смяташе, че мога да ги изнудвам или да ида при тях с малките му мръсни тайни. Толкова отчаяно искаше да съжаляват, задето не са го приветствали с добре дошъл в семейството! Мисля, че бе направил пари само за да стане богат като тях.