И сега, когато ви разказах това, искам да ви питам не са ли тези закони много по-приложими от строгото правосъдие, за което Съдията пледира с такава страст. На това той отговори, че такъв закон не би намерим място в правосъдната система на Англия, тъй като изисква подкрепата на цялата нация. Поклати глава, гримасничеше и млъкна, въпреки че цялата компания очакваше мнението му, освен Кардинала, който просто изтъкна, че не би могъл да каже как би действал такъв закон, докато не бъде приет и проверен.
— Но ако, — каза той. — Ако смъртта тегне над главата на някой крадец би било възможно да отменя наказанието за малко и да си направя експеримента на хилядолетието, и ако Дай Боже! Има добър ефект, може пък и да намери своето място в закона, но ако няма успех, то би било най-добре всеки уличен в кражба да се екзекутира. И не виждам защо би било неправилно и опасно да се съгласим с тази идея, по мое мнение вагабонтите трябва да бъдат третирани по този начин, тъй като законите против тях нямат край. И когато самият Кардинал изказа мнението си, всички се съгласиха с онова, което казах, а те презряха. Но пък поздравиха Кардинала, за идеите му срещу вагабонтите.
Мисля че няма да е зле да ви разкажа какво последва, то беше много смешно, но бих рискувал, тъй като не е чуждо на характера на човека да стори нещо добро. Имаше един шут около масата, който имитираше глупак толкова естествено та изглеждаше съвсем като истински. Шутовете, както се счита, са студени и тъпи, та ние се смеем повече на тях, отколкото на нас самите, понякога както стана тогава, имат шанса да покажат неприятното в нас и така да верифицират старата поговорка, че само онзи който хвърля често зарове, има печалба. Когато един от компанията каза, че докато аз се грижа за крадците, а Кардинала за вагабонтите, то все пак някой трябва да се замисли за бедните, на които болестта или старостта са отнели работата. „Оставете ги на мен — каза шута — аз ще се погрижа за тях, и никой повече няма да се гнуси от мен, след като толкова честичко ще съм разисквал и тях и техните сълзливи оплаквания. И дори и да бъда също толкова горестен разказвач на техните истории, няма да ми хвърлят даже пени. Та така и на мен няма да ми хрумне да им дам нещичко, а дори и да ми хрумне няма да имам какво. Тъй като си ме познават, те не биха си позволили да ги изгонят от работа и така няма да ми създават проблеми, тъй като няма да очакват каквото и да било, не и повече от един свещеник, който би издал закон, да ги изпратят всичките в манастири, мъжете при бенедектинците, а жените — монахини.“
Кардиналът се засмя, с жест на съгласие. Но почивката бе ужасно желана. Имаше нещо божествено в този сериозен мъдър мъж, което все още може да се забележи у някои свещеници и монаси. Той се обърна към шута „Това не би ни освободило от бедняците, освен ако не решиш да се грижиш и за калугерите.“
— Това е направено вече! — каза шута. — Като кардинал вие вече предложихте закон за вагабонтите и как ще ги накарате да работят. Ама аз по-големи вагабонти от вас не познавам.
Това бе добре прието от компанията, тъй като Кардинала не го счета за лична обида, само монахът се замисли малко, че май не е толкова далече от истината тоя шут, и почна да му вика мошеник, крадец, син на Сатаната и крещейки по него Библейски слова. И когато шута прецени, че той е в стихията си се усмихна приятелски.
Добри ми отче, спомнете си какво пише в Библията „Нека търпението осени душата ви“.
— Не съм ядосан — каза монахът. — Най-малкото не го считам за грях и както се казва във псалмите „Бъди ядосан, но не греши.“
После Кардиналът го убеди да бъде по-мил и да уважава мира.