Не, милорд, аз не говоря с гняв, която би трябвало да имам, тъй като в думите на светците е големия гняв и както се казва: „Гневът на божият дом ме изяжда.“, което пеем на литургия. Онзи, който се присмял на Христос, когато той решил да влезе в божия дом, усетил силата на гнева му. И всички ония, които се подиграват, мошеничестват и се присмиват ще го изпитат.
— Предполагам, казвате това без лоши намерения! — каза Кардинала. — Но според мен би било по-мъдро от ваша страна да не се хващате на думите на един шут.
— Не, господарю мой, както е казал Соломон: „Отговаряй на глупака според глупостта му.“, което не направих, а показах на този шут ямата, в която би пропаднал, ако не внимава. Защото ако всред многото поругатели на Исус имало само един, който е изпитал гнева му, то какво би станало с поругателите на всичките монаси? По същият начин ние си имаме една черна овца, която се подиграва на всичко и на която не можем да отвърнем.
Когато Кардиналът разбра, че не се вижда края на този безсмислен спор, той даде знак на шута да се оттегли, смени темата и скоро стана от масата и ни остави за малко, след което отиде да слуша разни дела.
И така М-р Мор аз ви разказах тази история, от чиято дължина бих се срамувал, ако вие сам не настоявахте така силно и никога нямаше да ви я разкажа така подробно, ако вие сам не желаехте да не ви спестявам и най-малката част от нея. Можех да я посъкратя, но ви я разказах така, за да разберете как точно онзи, който презря моите предложения, скоро след като чу че Кардиналът не само че не ги отхвърля, но ги приема с уважение, промени изцяло позициите си. И така най-сетне ще можете да разберете каква би била стойността на мен и на консулите като мен за един съдия.
Бе много мило да ми разкажете за това, а и всичко, което казахте беше изпълнено с мъдрост и доброта. Върнахте ме в родната ми страна, в моята младост, като ми напомнихте за Кардинала, чието семейство ме отгледа и то ми е много скъпо, спомням си с много добро негова милост Кардинала. Но въпреки всичко това, все още не мога да променя мнението си, че ако промените ненавистта си към съда, което е само съвет и което е във ваша власт, бихте могли да направите много за човечеството, и това би бил най-добрият път, по който всеки добър човек трябва да тръгне. Според нашият приятел Платон, народите биха били щастливи ако философите станат крале, а кралете — философи и не е чудно защо нашият е нещастен след като философите не смятат за свой дълг да помагат на кралете и на съда.
Те не са чак толкова прости, но напротив те го искат и правят, повечето чрез книгите, ако все пак владетелят се вслушва в думите им. Но както правилно отсъжда Платон, малко са кралете, които сами по себе си са философи, те, които от самото си детство имат грешна представа за философите и съда все пак никога не пропадат, и това той разкрива чрез личността на Дионисий.
Не мислите ли, че ако застана зад някой крал и почна да му давам добри съвети и да унищожавам всичкото зло скрито в душата му, то няма да бъда изгонен или поне няма да бъда осмян за собствените си грешки? Например ако застана зад краля на Франция и бъда повикан в кабинета на Консула, където няколко мъдри мъже, изцяло в слух, разискват целесъобразно, например какво е отношението към изкуството и практиката в Милано или как реставрират в Неапол или как Венеция и после половината Италия може да бъде завладяна или как Фландрия Бургундия Бребен и други кралства могат да бъдат присъединени към тяхната империя. Едното предложение е да се основе лига с Венеция и да бъде държана докато ония не се усетят и после да се основе съвет там, да се поразглезят жителите малко, докато богатството не ги накара да се нуждаят или поне да не се страхуват от него и после те лесно ще им паднат в ръчичките.
Другото предложение е да се наемат германците, а на швейцарците да се затвори устата с пари.
Другото — да се дадат пари на Императора, тъй като той ламти за тях.
Другото — да се предложи мир на краля на Арагон и за да се затвърди, да се направят известни отстъпки от претенциите на Краля на Навара.
Според други да се залъже принцът на Кастиля с надежда за съюз и после да се дадат пари на неговите хора, за да прокарат френските интереси в страната.
А най-трудното от всичко е какво да се направи с Англия: мирът би бил изправен на нокти и ако се направи така че съюзът с тях да е за независимост и да ги нарекат приятели, а всъщност да ги считат врагове, в такъв случай трябва шотландците да се държат в бойна готовност и да могат да напуснат Англия във всички случаи, дори и някои от благородниците да бъдат задържани под стража, особено онези които имат претенция към короната, така Кралят на Англия ще бъде държан под брадвата.