Шокът беше изместен от внезапен пристъп на страх. Уорн преглътна.
— Моята значка? — попита той с пресъхнало гърло. — Как е възможно? — Но още докато задаваше въпроса, си спомни, че във въздушното влакче Пепър беше съборил двата бели плика на пода и после му беше подал единия.
— Значките ни бяха разменени по пътя насам — каза той. — Така трябва да е станало. Онази, която изгубих в Уотърдарк — моята — сигурно е била неговата.
Сара пристъпи към него.
— Знам — каза тя. — Това е ужасно.
Ужасно… В този върховен момент Уорн не можеше да изтрие образа на Норман Пепър от ума си. Това можеше да съм аз. Това е трябвало да съм аз…
— Какви мерки смятате да вземете? — попита Пул.
— Единствените възможни. Ще оставим тялото където е и ще затворим барчето. Ще уведомим полицията. — Сара размени поглед с Алоко. — Веднага щом това стане възможно.
На вратата се почука. Алоко отвори и млада жена в бял блейзър влезе с огромна чаша чай, която подаде на Сара. Тя благодари, обърна се и я предложи на Смайт, който отказа с рязко кимване.
— Сигурно разбираш, че трябва да останеш тук — каза Алоко, обръщайки се към Уорн. — Или в болницата при дъщеря си, ако предпочиташ. Подсигурили сме тези две зони.
Уорн, който не спираше да мисли за Пепър, не го чу.
— Моля?
— Вече знаем, че те търсят. А сега разбрахме, че искат да те убият.
Страхът вцепеняваше крайниците му.
— Но защо? Защо мен? Това е нелепо.
— Напротив — обади се Тери и всички очи се обърнаха към нея. Тя леко поруменя, сякаш бе изненадана да чуе собствения си глас. После пое дъх и вирна брадичка. — Това доказва, че си прав. Имам предвид за Метанет и троянския кон.
— Не разбирам — каза Алоко.
— Доктор Уорн трябваше да пристигне другата седмица. Тези типове, които и да са, не са предполагали, че той ще е тук. И не биха се опитвали да го убият, ако не ги застрашава по някакъв начин.
— Има логика — каза Пул. Той беше отишъл до кафеварката и си наливаше кафе.
Алоко го погледна мрачно, после промърмори нещо под нос.
— Предполагам, че си права — бавно каза Уорн и се обърна към Сара, — не мога да остана тук. Трябва да направя нещо.
— Какво например? — саркастично попита Алоко. — Няколко обиколки? Или да отидеш на шоу?
— Мисля, че открих нещо. Нещо важно.
Сара не проговори, само го загледа очакващо.
Уорн продължи въпреки сухотата в устата си.
— Мисля, че открих порта, който използват тези типове.
— Порт? — попита Алоко. — За какво говориш?
— Ами порт. Мястото, където са се включили към мрежата на Утопия.
— Ти разбираш ли нещо? — обърна се Алоко към Сара.
— Откъде знаеш? — попита тя Уорн.
— Затова закъсняхме, Сара. Открих троянски кон в Метанет. Предава информация от терминала на Тери по вътрешната мрежа. Успях да възстановя част от адреса; не е много, но достатъчно за начало. С него отидохме в Мрежовата администрация, пуснахме търсачка за необичайна дейност — нали знаеш, насочване на пакети и всичко, което може да означава изтичане на информация… — Той млъкна. — Мога да ти обясня по-късно. Важното е, че открихме неоторизиран рутер, който е включен към порт в… — Той се обърна към Тери. — Как се казваше?
— В Концентратора.
— Може да е фалшива тревога или просто неправилно включено устройство. Но ако то е сложено от онези хора, длъжни сме да проверим какво прави.
— Чакай да видя дали разбрах — обади се Алоко. — Току-що ти казахме, че „онези хора“ се канят да те убият. Някой вече е бил убит вместо теб. А ти искаш да отидеш там и да ги подгониш?
— Никого няма да гоня. Просто ще проследя хардуера. — Уорн огледа всички поред, после отново се обърна към Сара. — Ти ме помоли за помощ, помниш ли? Не ме разбирай погрешно, умирам от страх. Всъщност толкова съм уплашен, че не мога просто да седя тук и нищо да не правя. Така поне ще бъда подвижна мишена.
— Този рутер или както му е там името — отново се намеси Алоко, — може ли да е направил номера с видеонаблюдението?
— Много вероятно.
Алоко погледна към Сара.
— Какво мислиш?
Нейните очи все още бяха приковани върху Уорн.
— Андрю, искам да ме изслушаш. Тези хора не се боят да убиват, за да постигнат своето. — Гласът й беше забележително спокоен и Уорн се зачуди как успява да се овладее при това ужасно напрежение. — Лично Джон Доу ми каза, че сме имали късмет при експлозията в Уотърдарк. Убили са невинен човек, защото са го мислели за теб. Разбираш ли какво ти казвам?