„Казваш, че Джорджия вече е изгубила един родител. Имаш нужда от помощта ми, но не би искала да ме пожертваш.“
Гласно той каза:
— Да.
— И?
— И щом някой трябва да направи това, защо да не съм аз.
Алоко дълбоко въздъхна.
— Исусе! Добре, ще ти пратя екип от охраната.
Уорн поклати глава.
— Не. По-добре изпрати да пазят дъщеря ми.
— Точно така — каза Пул, който още стоеше до кафеварката. — Охраната само ще привлича внимание. За тази работа е нужен малък екип.
— Искал ли съм ти мнението? — раздразнено го попита Алоко.
— Индивидите, с които имате работа, очевидно са добре подготвени — продължи Пул, сякаш не го беше чул. — Можем да приемем, че са и добре въоръжени. Щом видят екип от охраната в защитен строй около един цивилен… — той сви рамене и отпи от кафето — ще им трябва само граната с малък обсег. Аз бих избрал М433А1 — 45 грама А5 с обикновен детонатор. Хвърлям една сред групата и бум! Ще им се стъжни.
Алоко изсумтя и не отговори.
— Това е разузнавателна акция. Нужен е малък екип. Намери подходящ човек и му дай подходящо оръжие.
— Подходящ човек — повтори сухо Алоко. — Да. Кой ли ще е той?
Пул се усмихна престорено и намести шапката си.
Алоко изсумтя и попита Уорн:
— Имаш ли му доверие?
— Поне знаем, че не е къртица. Той е посетител, а не служител на Утопия. Случаен елемент.
— Случаен, казваш. — Алоко придърпа Сара и Уорн встрани. — И откъде знаеш, че не е един от тях?
— Защото ако искаше да ме убие, вече щях да бъда мъртъв. — Уорн се поколеба. — Виж, не се правя на герой. Просто аз съм най-квалифицираният за тази работа.
За миг Алоко се замисли над думите му. После отпусна ръце и отстъпи назад.
— Искам да вземеш със себе си Ралф Пекъм — каза той. — Това е най-добрият ми видеотехник и му имам пълно доверие. Освен това е единственият от охраната, който знае какво става. Ако това устройство се меси в записите ни, искам да го види.
Уорн кимна.
— Ще се обадя на Фред Барксдейл — каза Сара. — Да изпрати компютърен техник с теб.
— Добре — отвърна Уорн. — Не, чакай малко. Това ще ни забави прекалено. Тери познава мрежата и отвън, и отвътре. — Той се обърна към нея. — Искаш ли да дойдеш с нас?
Тя сви рамене с премерено безразличие.
— Сигурно ще е по-безопасно, отколкото да седя сама в лабораторията.
Уорн забеляза как Сара погледна първо него, после Тери. След това откачи тюркоазената значка от ревера си и я закачи на сакото на Уорн.
— Това е значка на висш служител — каза тя. — Докато я носиш, никой няма да те спира и да ти задава въпроси.
После се обърна към мъжа на стола.
— Господин Смайт, защо не си починете тук. Отпуснете се, полегнете, ако ще ви стане по-добре. Съгласен ли сте?
Мъжът на име Смайт мълчаливо кимна.
Уорн погледна робота до краката си.
— Уингнът, остани — нареди той строго.
Роботът обърна стереокамерите си към него, сякаш се молеше за отмяна на заповедта. Когато не я получи, издаде звук на разочарование и бавно се упъти към близкия ъгъл.
Сара отново се обърна към Уорн.
— Трябва да предам втория диск на Джон Доу в четири часа при холографските огледала. След това ще отида при Джорджия и ще давам нарежданията си от Медицинския център, докато се върнеш. Внимавай, не прави нищо, което може да предизвика ескалация. Но ми съобщавай какво си открил и ако има начин да…
— Чакай малко — прекъсна я Уорн. — Ти трябва да предадеш диска?
Сара кимна.
— Той изрично настоя за това. За да бъде сигурен, че този път няма да има номера.
— Господи! — прошепна Уорн в тишината. После импулсивно я прегърна. — Пази се.
— Бих казала същото и на теб — отговори тя. Целуна го по бузата и се отдръпна.
Над рамото й Уорн видя, че тъмните очи на Тери внимателно ги наблюдаваха.
15:30
— Какво точно представлява този Концентратор? — попита Уорн.
Вървяха по широк коридор на ниво Б покрай офисите за управление на казината.