— Това е рутиращият център на Утопия — отвърна Ралф Пекъм. — Къде сте се занимавали с роботика? В Карнеги-Мелън?
— Да.
— Там програмистите имаха ли рутиращ център?
— Разбира се.
— Е, мисли за Концентратора като за рутиращ център. Само че няколко пъти по-мощен.
Мъжът кихна и зарови лице в лакътя на работния си костюм. Мъж е преувеличено да се каже — помисли си Уорн. С червения си рошав перчем и множество лунички Пекъм приличаше повече на ученик, който отива в час по математика, отколкото на най-добрия видеотехник на Утопия. Като го гледаше, се чувстваше ужасно стар.
Мислите му се върнаха към ВИП зоната и изражението върху лицето на Алоко, когато го беше погледнал. Беше близко до презрение. Току-що ти казахме, че онези хора се опитват да те убият, беше казал той, а ти искаш да излезеш навън и да ги подгониш?
По напрежението в гръдния си кош и ускореното сърцебиене Уорн разбираше, че това е последното нещо, което му се иска да направи. Но знаеше, че не би могъл да остане във ВИП зоната, да яде шоколадов кекс и да гледа серии от „Страх от дишане“. Не би могъл и да се разхожда нервно из Медицинския център, очаквайки Джорджия да се събуди и да се случи следващата поредица от нещастия. Сцената в Уотърдарк непрестанно се въртеше из главата му — внезапното раздрусване, викове на агония, пронизващи мрака отгоре, и най-вече изразът в очите на Джорджия.
Гневът му към хората, причинили цялото това страдание, нарастваше. Ако можеше да открие нещо, да научи нещо, което би помогнало да се спаси паркът на Сара, щеше да го направи. Не беше много, но беше всичко, което зависеше от него.
— Какво очакваме да намерим вътре? — попита Пул.
— Превключватели за мрежата — отвърна Пекъм. Бяха стигнали до разклонение и той ги поведе по един по-тесен служебен коридор. — Конектори Т-1 и Т-3. Електрически табла. Много, много, много проводници. По принцип това е едно голямо и тясно помещение около долната част на трасето на „Машината за писъци“. Кутия около кутията. Никой не ходи там, освен техниците. Беше ми трудно да намеря човек, който има карта за достъп. — Той размаха пластмасовия правоъгълник, който висеше около врата му. — Освен това ми казаха, че било тъмно. Надявам се, че някой от вас има фенерче.
Очите на Пул огледаха Пекъм, после Уорн и накрая Тери.
— По дяволите! — промърмори той, после попита: — И какво по-точно търсим?
— Рутер — отвърна Тери. — Сива кутия, дълга тридесетина сантиметра и висока около десет. Незаконно свързана някъде. — Тя размаха купчина листове. — Донесла съм скицата на мрежата, така че горе-долу знам къде трябва да се намира. Щом влезем вътре, ще го открием.
— Там има поне сто рутера — обади се Пекъм. — Защо смяташ, че точно този е незаконно свързан?
— Направих вътрешна инспекция на мрежата ви — отговори Уорн. — Идентификацията му не пасва на останалите.
Сега беше ред на Пекъм да го погледне неразбиращо.
— Всяка част от мрежовия хардуер има идентификационна характеристика, която обявява при определена команда. Открих една, който не отговаря на стандартната конфигурация. Според схемите на Тери това е рутер в Концентратора.
— Ммм — изсумтя Пекъм с професионален скептицизъм.
Уорн го погледна и напрежението му се замени с несигурност. Може би водеше всички за зелен хайвер. Онова, което в лабораторията на Тери му се беше сторило гениално, сега изглеждаше глупаво. Сигурно щяха да се ровят цял час и да открият само някой зле функциониращ панел. Трябваше да се върнат в лабораторията и да се опитат да проследят и обезвредят препрограмираните роботи.
Коридорът завърши с малка врата, на която имаше червена табела с надпис: „Внимание! Високо напрежение! Само за упълномощени лица“.
— Ето го — каза Пекъм, изхлузи връвта през главата си и посегна да сложи пропуска в скенера.
Пул бързо сграбчи китката му.
— Не сме направили план.
— План ли? — изсумтя Пекъм. — Това е просто стая, пълна с кабели.
— Не ме интересува, дори да е благотворителен обяд на женското дружество. Да не планираш значи да се провалиш. — Пул посочи към заключената врата. — Слушайте квалифицирания специалист. Трябва да приемем, че има инфилтрация. Щом влезем, ще огледаме навсякъде. Ако е безопасно, ще потърсите този… рутер.
— По дяволите! — каза Пекъм. — Ако знаех, че ще си играя на „Ветерана Джо“, щях да си облека камуфлажните дрехи.