Пул го огледа от глава до пети.
— Може би щеше да е по-добре — каза той презрително.
Пекъм пъхна картата в четящото устройство.
Чу се изщракване и вратата се открехна. Пул им направи знак да изчакат и погледна назад. После, притиснат до рамката на вратата, я побутна с пръст. Уорн забеляза, че тя е извънредно дебела и звукоизолирана отвътре.
Бърз като змия, Пул провря глава в процепа. За миг остана неподвижен, после се промъкна и направи знак да го последват.
Вътре беше мрачно. Кабели и жици с различна дебелина, цвят и предназначение пълзяха по стените от двете страни на тесния коридор. Уорн имаше чувството, че се намира между стените на някаква къща на ужасите. Погледна нагоре, присвивайки очи в мрака, и се опита да различи тавана. Навсякъде примигваха малки лампички. На около шест метра надолу по коридора алуминиева стълба водеше до метална пътека, която обикаляше по външната стена. Вериги и превключватели бръмчаха и прищракваха в тъмнината като механични насекоми, а над всичко това се носеше нисък вибриращ звук.
Докато оглеждаше отрупаните с електроника стени, убеждението на Уорн, че са дошли напразно, рязко се засили. Това беше безплодно усилие, никога нямаше да намерят рутера в тази…
Ниският вибриращ звук внезапно се засили, премина в яростен вой и изпълни Концентратора с оглушително пищене, напомнящо вой на вещици. Сякаш самите стени се разлюляха.
— Ама че работа! — надвика Пул шума. — Какво е това?
— „Машината за писъци“ — извика в отговор Пекъм. Извади салфетка от джоба, издуха си носа и я прибра обратно. — Трасето й слиза под нивото на парка, от другата страна на това. — Той посочи с палец към близката стена. — Този център е като картонена кутия около най-ниската точка на атракцията. Затова всички тези жици са тук. За какво друго биха могли да използват това място?
Уорн примигна и извърна глава от шума. Стори му се, че долавя писъци от удоволствие.
Групата неподвижно изчака, докато шумът затихна и най-накрая спря. След ужасяващия рев тишината изглеждаше още по-оглушителна.
Уорн погледна Тери. Очите й бяха разширени и блуждаещи, устните — свити. Бялата й престилка сякаш искреше в полумрака.
— Ти май спомена, че имаш клаустрофобия?
Тя кимна.
— Подземия. Тунели. Дори не се качвам на подобни атракции.
— Тогава как издържаш тук?
— Тъмно е. Някой трябва да те държи за ръката.
Всички тръгнаха в колона по коридора.
Помещението представляваше четири дълги тесни коридора, които се пресичаха под прав ъгъл. При първия завой Пул спря и предпазливо надникна зад ъгъла.
В настъпилата тишина Пекъм кихна силно.
Пул бързо се върна обратно, погледна гневно техника и сложи неодобрително пръст на устните си.
Уорн усети, че се задъхва. Напомни си, че помещението е празно. Най-много да намерят някоя излишна метална кутия, пълна с командни табла и увиснали кабели — щяха да имат късмет, ако намереха дори това. И все пак напрежението сред групата нарастваше бързо и беше почти осезаемо. За част от него беше виновен Пул с обичайната си предпазливост и абсурдната си поза на военен. Друга част се дължеше на тишината — в мрака тя приличаше на невидимо присъствие, което враждебно ги наблюдава. А и внезапният рев на влакчето беше опънал нервите му до крайност. Каквато и да беше причината, групата, която последва Пул зад ъгъла в дебрите на електрониката, се движеше почти безшумно.
Разминаха се с робот чистач, който бавно се движеше покрай външната стена. Миниатюрната му вакуумна четка бавно се движеше по безбройните куплунга. Докато се промъкваше край него, Уорн си каза, че по-късно с Тери трябва да проверят програмата му.
На половината път по втората страна на квадрата далечното бръмчене се повтори — ново влакче се спускаше отгоре. Този път Уорн не изчака. Отдръпна се от вътрешната стена, притисна дясното ухо в рамото си и закри лявото с длан. Видя, че и Тери прави същото. Бръмченето премина в рев, стените се разтресоха и всичко отново се успокои. Групата продължи напред.
За по-малко от минута стигнаха следващия ъгъл. Пул отново се огледа._ Защо го прави_, помисли си Уорн — светлината беше толкова слаба, че нищо не се виждаше на повече от пет-шест метра разстояние. Той последва Пул зад ъгъла по третата страна на квадрата, треперейки. Беше доста студено. Само още един ъгъл, още един коридор и щяха да се върнат на изходната позиция. Може би тогава това безсмислено разузнаване щеше да приключи и щяха да се захванат да търсят рутера. Разбира се, ако…