— Какво е това? — казваше един от пазачите.
— Голяма досада, ето какво — отвърна мъжът със странния акцент. — Да трябва да си показвам документите, за да видя собствената си дъщеря. Портфейлът ми е на дъното на сака. Трябва ми място, където да го сложа, за да намеря документите си.
Нещо тежко се стовари върху една от масите. Тери предпазливо се наведе встрани, за да погледне.
— Съжалявам, господин Уорн — чу гласа на единия пазач, — но както ви казах, имаме заповеди…
— Съмнявам се, че заповедите ви включват да тормозите един от собствените си специалисти. Не стига, че дъщеря ми попадна тук изцяло заради калпавото управление на този парк. Смятам да си поговоря за това с началниците ви.
Изкривила глава, сега Тери виждаше добре: охранителите отново бяха заобиколили мъжа с бадемовите очи, който беше сложил сака си на масата и дърпаше ципа.
— Това е ваше право, господин Уорн — отново се обади първият пазач. — Но настоявам да продължим този разговор навън…
С бързо плавно движение мъжът бръкна и извади нещо от сака. За миг Тери не го разпозна — дълго и тънко, с тесен конус, прикрепен в единия край. Мъжът го насочи към пазачите и от края му излезе пламък. Първият рязко залитна назад, от дупките в униформата му избликнаха струи кръв. Тери сподави вика си и закри очите на Джорджия.
Мъжът мина до вратата, затвори я с тока на ботуша си и насочи картечницата към втория пазач. Чу се звук сякаш някой правеше тегел на огромна шевна машина. Прах и парчета мазилка отхвръкнаха от стената и се посипаха върху Тери и Джорджия. Пазачът безмълвно падна назад, драскайки гърлото си; палката и радиостанцията му се хлъзнаха по пода.
Количката изскърца, когато Джорджия се скова, стиснала ръката на Тери. Азиатката я държеше още по-здраво, замръзнала от ужас.
Мъжът отстъпи встрани. После насочи оръжието надолу и обсипа с куршуми неподвижните пазачи. Телата им се загърчиха под бликащия огън. Не се чуваше нищо, тя не разбираше — защо нямаше шум? Нима шокът и паниката я бяха оглушили и парализирали? Единствените звуци бяха сухо механично щракане — като тракането на адска шевна машина — и трополенето върху бетона, когато празните гилзи падаха на пода.
И изведнъж всичко свърши. Тишината се завърна в стаята, докато облак барутен дим се издигаше към тавана. Тери гледаше, неспособна дори да диша, как мъжът свали димящото оръжие и погледна към касапницата. С бързо професионално движение прибра отново картечницата в сака, после открехна вратата — както самата тя беше направила преди малко — и надникна в коридора.
Зад Тери количката отново изскърца и Джорджия изхлипа от ужас.
Тери покри устата й с ръка, когато мъжът се обърна и огледа стаята. В полумрака очите му блестяха като на котка.
Чу се звук от излизащ въздух и дрънчене на метал, когато един от пазачите трепна, а после се отпусна сред разпилените по пода гилзи. Тери видя как бляскавите очи на мъжа се насочиха към тялото.
Внезапно в стаята се разнесе дрезгав пукот. Непознатият затвори вратата, бръкна в сака и извади радиостанция.
— Гадняр слуша — каза той.
— Тук е Първи фактор — чу се изкривен глас. — Позиция?
— Медицинския център.
— Статус?
— Момичето го няма.
— Къде е?
— Неизвестно.
Настъпи тишина.
— Не можем да губим повече време. — Отново се чу гласът от радиостанцията. — Имаме проблем със Снежанка. Трябваш ми на сборния пункт. Веднага. Ясно?
— Прието. — Радиото заглъхна.
Мъжът се отдръпна от вратата и избута труповете под масата с върха на ботуша си. После посегна към един от рафтовете и събори купчина кърпи на пода, за да прикрие локвите кръв. Съблече работния гащеризон и остана в сребристоплатинен костюм на пилот от совалката на Калисто, който беше в идеална хармония със сребристия му сак. Гащеризона хвърли върху съборените кърпи.
С последен поглед наоколо мъжът взе сака и го преметна през рамото си, без да закопчава докрай ципа. После отвори вратата и излезе в коридора.
Чу се леко изщракване, когато вратата се затвори и вътре отново настана мрак. За миг зацари тишина. После с нисък шумолящ звук купчина дрехи слезе по тръбата към пералнята. След тях се чу свистенето на компресирания въздух. Най-накрая и този шум заглъхна. Тери почувства как крайниците й затрепериха — отначало слабо, после неудържимо. В прегръдките й Джорджия не издаваше нито звук, дори не плачеше. Просто държеше ръката й толкова силно, сякаш никога няма да я пусне.