— За обезопасяване?
Роуз кимна. Изглеждаше сякаш всеки момент ще избухне в плач.
— Знаеш, че хидравличната задържаща система на Станция Омега се включва след тридесет метра свободно падане, нали? Тя е свръхобезопасена, защото падането се контролира от инжектор. — Сега Роуз говореше по-бързо, сякаш искаше по-скоро да приключи с неприятните новини.
— Виждал съм техническите й характеристики. Продължавай.
— Изглежда нормалното й функциониране е било обърнато. Контролиращата система не се е включила в края на падането, както е проектирана, а в началото, точно когато инжекторът се е опитвал да „пусне“ асансьора.
— И?
— В този случай съществува налягането, което бута асансьора надолу, но възниква задържащо обратно налягане… Този сблъсък е генерирал огромно количество топлина.
— Колко? — Веднага щом зададе въпроса, Алоко съжали.
Роуз също изглеждаше нещастен.
— Моите инженери прецениха, че е била около 500 градуса по Целзий. И тя е проникнала… проникнала е… — Той внезапно млъкна.
— В асансьорната кабина — довърши Алоко вместо него.
Настъпи кратка злокобна тишина.
— Но как е могло да се случи? — попита Алоко.
Устните на Том Роуз потръпнаха.
— Проектирахме атракцията така, че да бъде напълно обезопасена. Три пъти повече, отколкото изискваха оригиналните й характеристики.
— И?
— Не разбираш ли? Главната ни грижа беше сигурността. Проектирахме я така, че да бъде възможно най-безопасна. Но не бяхме помислили за чужда намеса.
Внезапно Алоко разбра какво Роуз не искаше да каже направо. Самата безопасност на атракцията беше използвана срещу нея. Ужасяваща ирония!
— Как би могло да се направи подобно нещо? — попита той.
— Ако някой е знаел какво точно да направи, му е било относително лесно. Да постави пет-шест ключа в обратна позиция и да смени жиците на контролния панел. Работа за минута, може би две. Но сензорът за сигурност е трябвало да бъде изключен. Това вече е било свързано с проникване в компютрите и е много по-сложно. Изисква се високо ниво на достъп и какво ли не. Направено е било от разстояние.
Алоко стисна зъби. Представяше си Джон Доу, който прелиства откраднатите инженерни схеми и обмисля коя атракция най-лесно може да бъде обърната срещу себе си. Сети се за неизвестния човек в костюм на пилот, когото разпоредителката беше забелязала да се отдалечава от Станция Омега точно преди ужасяващото падане. Спомни си и какво му беше казал Пул за хакера, как стоял в Концентратора и пишел на клавиатурата, докато се приближавали към него. Сякаш трябвало да довърши нещо важно, преди… Смътно осъзна, че Том Роуз му задава някакъв въпрос.
— Моля? — попита той.
Сега вече Роуз наистина плачеше.
— Кой? — попита той шепнешком. — Кой би направил подобно нещо и защо?
Алоко не можеше да понесе умолителния израз на лицето му и отново се обърна.
Джон Доу беше отговорен за това! Мамка му!
— Приятелю — тихо каза Алоко, — днес в парка има много лоши хора.
Когато се обърна, Роуз си беше тръгнал.
Алоко въздъхна, примигна и изтри чело с ръка. Докато Сара не се появеше, той отговаряше за текущите операции. Поне за пети път преговори наум инструкциите за аварийно произшествие. Едва беше започнал с Охрана, Инфраструктура и Обслужване. Трябваше да се погрижи и за Медицинския център и за Аварии.
Но това означаваше да иде пак в Станция Омега. Вече беше ходил там и никак не му се искаше да се връща.
Той въздъхна, извади ароматизирания гланц и намаза устните си. Огледа се бавно, сякаш се опитваше да поеме част от измамното спокойствие на Космодрума край себе си. После премина изходния коридор на Станция Омега и отново влезе в ада.
Коридорът миришеше на печено месо. Огромна пластмасова палатка беше набързо издигната около шахтата на асансьора. Когато обезопасяващите механизми най-после са били изключени, атракцията, позната под името Станция Омега, се беше стоварила на земята и бе отворила вратите си. Беше благодарен за палатката. Тук музиката се чуваше по-слабо и от това също му ставаше малко по-леко. Неволно си спомни първия миг, когато беше видял отворените врати на асансьора и неговия товар, безжалостно изложен на показ — река от стърчащи крайници, гротескни на фона на опърлени ризи, панталони и обувки…