Уорн замря. Инстинктът го беше накарал да спре.
На стената на коридора нещо блестеше. Той предпазливо го доближи. Беше петно от кръв, още влажно, яркочервено на фона на сивите тухли.
Сърцето му биеше в гърлото, докато се промъкваше напред, за да огледа разширението встрани. Тук имаше още кръв по столовете и бюрото, тесни дълги пръски личаха по стените.
Нима Джон Доу беше дошъл да освободи затворниците? Какво ужасно нещо се беше случило тук?
Все още не долавяше нито звук. После чу леки стъпки зад себе си.
Съвсем беше забравил за Сара, която бързаше към него.
— Сара! — извика той и се опита да я спре. — Не!
Тя се промъкна покрай него в разширението и спря, когато видя кръвта.
— Исусе! — прошепна.
Уорн отново се огледа, опитвайки да се овладее. Очите му попаднаха върху вратата на килията. Тя беше открехната и пред нея имаше локва кръв.
Бавно, почти механично той се приближи и погледна през прозорчето.
Две тела лежаха неподвижно по лице на пода. Виждаше само главите и раменете им. И двете бяха в черни блейзъри на охранители.
Избягали са, помисли той. И двамата. Барксдейл и хакерът. Убили са пазачите и са избягали.
Ами Пул? Да не би да бяха скрили тялото му някъде? И къде — внезапно смразяваща тръпка го прониза — къде бяха Тери и Джорджия?
Някой го блъсна встрани. Сара погледна през прозорчето и Уорн чу как рязко си пое дъх. Тя отвори вратата, влезе вътре и извика, сякаш изпита физическа болка. Без да мисли, Уорн я последва.
Тя беше коленичила до един от пазачите. Едва сега Андрю видя, че блейзърът му не е черен — беше облечен в светъл костюм, но горната част на сакото му беше така пропита с кръв, че изглеждаше черна. Сара се приведе, обърна тялото и положи русата глава в скута си.
Беше Барксдейл.
Уорн замръзна от ужас.
Сара рязко се обърна към него.
— Помогни ми, за бога! — изкрещя тя. — Донеси вода, кърпа. Повикай лекар!
Той хукна по коридора към рецепцията.
В преддверието видя движение — беше Пул, прегърнал Тери. Точно й помагаше нежно да влезе през двойната врата, а с другата буташе болнична количка.
Погледът на Уорн се насочи към нея. Там седеше Джорджия със затворени очи, завита с болнично одеяло.
За миг облекчението измести всички други емоции. После Уорн погледна Тери. Бронзовата й кожа беше пребледняла. Очите й уловиха погледа му и рязко се отместиха. После с усилие се върнаха обратно. Дясната й ръка беше окървавена.
— Ранена ли си? — веднага попита той.
— Нищо й няма — отвърна Пул. — На радиостанцията, по която се свърза с мен, имаше кръв.
— Какво е станало?
— Скрихме се — каза Тери — в един килер за дрехи. — Гласът й трепереше и тя се насили да се овладее.
— Ще говорим за това по-късно — прекъсна я Пул. — Мисля, че сега по-важно е ти да ми кажеш какво става тук. — И той умишлено погледна към земята.
Следвайки погледа му, Уорн видя, че е изцапал обувките си с кръв, а зад него кървава следа води през вратата към коридора. Дръпна Пул настрани.
— Барксдейл е отзад — прошепна той в ухото му. — Мисля, че е мъртъв. Той и един от пазачите. А хакерът е избягал.
С кратка яростна ругатня Пул хукна покрай него към килията.
Уорн отиде при Тери и я прегърна през раменете.
— Добре ли си? — попита я. Погали я по бузата и повдигна главата й към себе си. Не искаше да гледа към кървавите следи.
Тя кимна.
— Добре съм.
— Ами Джорджия? — Нещо в очите на Тери го накара да млъкне.
— Събуди се за кратко. Сега отново спи.
Двойните врати се отвориха и един младеж застана в рамката им. Уорн разпозна Пекъм, видеотехника на Алоко.
— Къде бяхте? — попита Пекъм. — Навсякъде ви търсих. В Калисто е истински ад и тук никой не остана, затова аз… — Той млъкна, внезапно съзрял кървавите следи.
— Пул е отзад — каза Уорн, посочвайки през рамо. — Той ще ти разкаже всичко. Може би ще си полезен. Аз трябва да се обадя по телефона.
Докато Пекъм се отдалечаваше, Уорн поведе Тери към две по-малки помещения — кабинет и тоалетна. Внимателно закара количката с Джорджия в кабинета. Тя неспокойно се мяташе в съня си. Извика веднъж, той успокоително я погали по косата и целуна горещото й чело. Джорджия промърмори нещо и сякаш се успокои.